Част 24

     Часът беше 00:00 и единственият шум, който се чуваше в хамбара бяха тихите стъпки на Уил. Тя закъсняваше. Беше я яд, че си позволи да го направи, защото бе сигурна, че Адам ще има хаплив коментар по въпроса. Но какво можеше да направи тя като борбата с косата и свалянето на роклята се оказаха по-проблемни от колкото очакваше. Нямаше време да си вземе душ поради което все още ухаеше на парфюм с аромат на лилии, а косата и', макар и вързана, стърчеше във всяка възможна посока. Отново беше навлякла дрехите, които Ир и' беше дала, въпреки че Джак беше наредил да и' донесат други, тя си харесваше тези.

     Задъхана от тичането тя отвори вратата зад която трябваше да я чака момчето. Той обаче не беше там. "Къде по дяволите е този глупак?", ядоса се червенокоската. В следващия момент усети силен ритник в гърба си. Неочакваната болка, която се появи я вбеси още повече . Тя се завъртя като фурия, за да забележи стоящият зад нея Адам. Лека усмивка се прокарваше по устните на рошавият принц.

- Следващият път да снаеш да не закъсняваш за среща с мен - отрони той.

- Това беше подло, атакува ме в гръб! - яростта на момичето беше голяма, но реши, че няма смисъл да я покзава.

- Противниците ни са подли .. Но все пак ще ти помогна да развиеш шестото си чувство.

- Да започваме тогава. - отвърна Уил

- Не тук. Ела с мен - Адам тръгна, но без да я чака или да се обърне да провери дали тя го следва.

     Момичето въздъхна, но все пак го последва тихомълком. Тръгнаха на ляво от хамбара, след което продължиха дълго време на право, докато накрая не стигнаха езеро с обширна поляна около него. През цялото време нито един от двамата не обели и дума.

- Тук е много удобно място за тренировка - в крайна сметка се обади момчето.

- Доста е спокойно - съгласи се Уил. - Та от къде почваме? - премина тя направо към въпроса и извади оръжието си.

- Можеш да прибереш това.

- Но .. защо?

- Защото първо трябва да се науччиш да бъдеш по-спокойна и да се съсредоточаваш в битката, да мислиш преди да действаш.

- Ама ..

- Няма смисъл да ми противоречиш, знаеш че съм прав.

     Последва тишина. Момичето мразеше да не е право, но този път нямаше какво да каже за да обори Адам.

- Какво искаш да направя? - попита тя.

- Ще те науча на самоконтрол, както Рокаф научи мен.

- Това не ми звучи много обещаващо - прошепна на себе си тя.

- Трябва да медитираш, но по такъв начин, че да станеш едно с природата, да усещаш всеки полъх на вятъра, всяко падащо листо, всяко движение на тревата.

- Говориш много странно и нетипично за теб, но предполагам си го научил на изуст от Рокаф.

- О, гледай си работата, не съм длъжен да ти помагам!

- Съжалявам. Как ще медитирам?

     Адам въздъхна

- За целта ще се наложи да останеш сама.

- Защо? Не може ли и ти да медитираш? - Уил го погледна въпросително.

- Трябва да си във водата.

- Голяма работа, най-много да измръзна.

- Без дрехи ...

- Оуу .. Сега разбирам.

     Последва тишина. Момичето не искаше да остава само, но някак си обстоятелствата не позволяваха друго.

- Добре де, хубаво ... А ако някой ме нападне докато медитирам?

- Аз ще пазя периметъра от разстояние, спокойно.

- Добре - в крайна сметка се съгласи червенокоската.

- Имаш време до изгрев - каза Адам, обърна се и изчезна в тъмнината.

     Момичето останало напълно само свлече дрехите от себе си и ги остави прилежно на един камък. След това потопи крак във водата, която беше по-топла от колкото очакваше, но пак не беше достатъчно. "Това ще е забавно" - въздъхна Уил и се потопи в езерото.

Част 23

    Оказа се, че под целия хамбар има голяма зала, предназначена за трапезария, а някъде в страни има и място за кухнята. В единия край, в центъра беше масата на важните особи, където щяха да седят и нашите герои, а в ъгъла близо до тях се намираше оркестъра. Перпендикулярно на тази седяха всички останали маси за останалите хора. Малко по малко залата започна да се пълни. Дойдоха почти всички: Джак, който беше облечен в много красиви бели дрехи и дори носеше бижута. От лявата му страна беше седнала Ир, прелестна както винаги, русите и' коси се спускаха нежно по голите и' рамене и гръб, изглеждаше невероятно в сребристата си рокля. От дясната страна на Джак беше Адам, беше с черни панталони, бяла риза и черен елек отгоре, косата му отново си стърчеше, но малко по-малко от обикновено, явно се е опитал да я пооправи, той също носеше някакви бижута, очевидно наследствени. От другата страна на Адам имаше празен стол за Уил, която още не се беше появила. 
    А тя седеше пред вратата и не искаше да влезне. Чувстваше се неудобно в това нещо в което я бяха навлекли. И косата и' ... 
"- Изглеждаш невероятно, моля те влизай, че искам да разгледам и останалите гости"
"- Лу стига си говорил глупости, изглеждам нелепо"
"- Е и? Това никога не ти е пречело досега!"
"- Какво се опитваш да кажеш?"
"- Искаш да изглеждаш добре за А..."
"- Млъкни на секундата или ще съжаляваш!"
"- Ох добре, но влизай вече!"
    Момичето въздъхна тежко и преглътна. Сърцето и' щеше да изскочи, защото тази вечер беше център на вниманието, цял ден всички си говореха как на вечеря ще се появи избраната и бяха нетърпеливи да я видят и .. естествено да наблюдават как ще се излага. Пое си дъх за последен път и влезе ....
    ... и няколко крачки по-натам изтръпна. Всички се бяха втренчили в нея и я изпиваха с поглед, тя замръзна и не можа да отлепи крака си от пода, усещаше как почва да се поти.  Но хората не я гледаха само защото беше избраната, а защото изглеждаше невероятно. Нежна светлосиня рокля се спускаше по нея до земята, беше обшита с камъни и сребърни нишки, раменете и гърбът и' бяха голи, а косата и' беше вързана в много странна форма и от нея излизаше цвете.  Седя така няколко минути, които и' се сториха вечност, когато накрая Адам дойде да я придружи до мястото и'. 
- Притеснена ли си? - попита я той
- Да .. защо всички ме зяпат така? 
- Защото изглеждаш прекрасно. 
- О, Адам да не призна туко що, че изглеждам прекрасно? - попита тя шеговито
- Няма такова нещо - засмя се момчето от своя страна. 
    След това вечерята продължи нормално и Уил се отпусна. Наложи и' се да танцува с Джак, който я изтормози и не спираше да пуска ръка по задните и' части, също танцува и с Адам, който пък беше изненадващо нежен и танца с него беше приятен. Момичето не успя да се изложи и всичко мина по вода. Но за нея те първа предстоеше изпитание тази вечер. Прибра се в стаята си, за да се оправи за тренировката. Беше се разбрала с Адам след един час да се чакат пред вратата на хамбара. 

Част 22

    След първоначалния шок Уил усети, че и е може би леко приятно в обятията на Адам при което бързо се осъзна и го избута от себе си тактично.

    - Хайде стига, знам, че ти е мъчно за мен,  но не съм умряла! - каза тя, докато се изнизваше от здравата хватка на момчето.

    - Въобще не е така - каза той като я пусна и Уил можеше да се закълне, че видя как се изчервява, макар и леко - просто ти си единствената надежда на страната ни. 

    - Да, да .. сигурна съм, че е точно това - тя се усмихна.

    - И моля те престани да припадаш така, че следващия път може и да не съм тук, за да те уловя. 

    Тя не му обърна внимание и стана. Малко и се виеше свят, но не и' беше от голям проблем. Все пак поседна в края на леглото, като пусна краката си на пода. 

    - Искам да те помоля нещо - промълви тя едва чуто

    - О я стига ... Не е момента за любовни задявки! - отегчено и раздразнено отговори той

    - Ъ? - Уил не разбираше за какво говорят

    - Влюбена си в Джак, нали? Всички се влюбват в Джак в първия момент в който го видят. Той винаги е по-красивия и по-обичания. Не му е сега времето!!

    - Може би ако се държеше по-нормално с момичетата щяха да предпочитат теб! - тросна му се тя - И все пак не това исках да те помоля!

    - Оу ... съжалявам - Адам се смути.

    - Трябва да се науча да владея силата си и да я използвам правилно. За целта ми трябва някой, който ме мрази истински и иска да ме убие, а ти си идеален за това. Нужна ми е истинска заплаха и човек, който няма да се спре пред нищо, за да се получи тренировката. 

    - Мислиш си, че те мразя ... - прошушна Адам, но уил не успя да го чуе.

    - Какво? - попита тя

    - Казах, че съм съгласен. Само кажи кога и къде! 

    - Имаме ли време сега или трябва да отидем да се справим с този Гълб? 

    - Предлагам ти след вечеря да го направим, защото ще ти трябват сили, а и тя е след половин час.

    - Ами Гълб?

    - Утре ще се погрижим за него. Ир и Джак в момента изготвят стратегия.

    - Мерси - каза тя.

    - Все тая. Правя го, защото ако умреш и надеждата на хроата ще умре ... 

    - ... 

    В този момент на вратата се почука и влезе една жена, явно от прислужниците на Джак.

    - Принц Джак каза да ви заведа да се приготвите за вечерята.

    - Ъм .. няма ли да ям така?

    - Ще има пиршество в чест на вашето пристигане и трябва да бъдете облечена подобаващо.

    - Ох ужас... добре идвам .. 

    - Това се отнася и за вас принц Адам! - скастри го тя

    - Че на мен какво ми е? 

    - Миришеш. - отвърна му Уил и се засмя. След което излезе от стаята влачена от прислужницата, а Адам не получи шанс да и' отговори.

Част 21

     Уил отвори очи и откри, че се намира отново във вътрешния си свят. Не че го позна първоначално, защото мястото се беше променило доста, но фигурата на Лу пред нея говореше сама за себе си. Мястото този път беше стаята и' обратно в нейния свят - малка, но уютна. Цялата беше боядисана в лилаво, а по стените бяха закачени стари плочи и ленти от касети. Леглото и' беше оправено и покрито с кувертюрата, която беше направила специално по поръчка със снимки на любимите и' изпълнители. От доста време не се беше сещала за това място, нито пък за музиката си, напоследък нямаше време за това, което я натъжи, защото можеше да и' се отрази наистина добре. Лу беше седнал на бюрото и'. 

    - Защо тук е различно? - попита го тя

    - Ти ми кажи. ти определяш какво е ... или по-скоро подсъзнанието ти. 

    - Харесвам подсъзнанието си...

    - По-важното е - прекъсна я Лу, сериозно, което не беше типично за него, - че трябва да престанеш с тези припадъци и прочие. 

    - Извинявам се, но не го правя нарочно. 

    - Да, но как очакваш ако не си достатъчно силна психически, да си достатъчно силна физически?

    - Да не мислиш, че ми е лесно? - момичето се ядоса, всички очакваха толкова много от нея без въобще да се заинтересоват как се чувства тя и дали го иска.

    - Знам, че не ти е лесно, но разбери, че наистина си важна, ако научиш как да контролираш силата си и мен ще оправдаеш очакванията им, нямаш си и представа на какво сме способни.

    Уил мълчеше. Да, беше ядосана, но знаеше, че Лу е прав. Дразнеше се от това, не искаше той да е прав, мразеше когато тя не е права, но в момента така седяха нещата, че нищо което и' харесваше нямаше да се случи в скоро време.

    - Добре твърдоглавецо, какво ще правим? 

    - Следващия път когато тренираш трябва д аме повикаш и да използваш силите ми. 

    - А това как ще стане? 

    - Лесно, стига да е в правилната ситуация. С времето ще се усъвършенстваш, само първите няколко пъти е трудното.

    - Добре .. съгласна съм, ще дам всичко от себе си

    - И моля те не се подавай психически. Знам, че е трудно за теб, но е от голямо значение да си силна психически, в противен случай отслабваш и моите сили.

    - Ще се постарая.

    - Радвам се.

    - А сега мога ли да си ходя? 

    - Да .. отвори очи.

   Клепачите на момичето се отвориха и тя установи, че лежи в някаква стая, предположи, че е стаята на Джак, защото нямаше чия друга да е. Фокусира Адам, който четеше нещо и беше седнал до нея в леглото. За първи път тя усети аромата му .. миришеше на свежа трева, което беше странно за мъж, тя очакваше да мирише на пот. Е, явно и той крие изненади.

    - Хей защо си ми в леглото, не се ли чувстваш нахален. - смъмри го Уил докато се изправяше да седне в леглото.

   Адам рязко се обърна към нея и захвърли книгата. Гледаше я няколко секунди, в които момичето се почувства доста неловко, след което посегна към нея и я прегърна силно. Това вече я шокира. 

Част 20

   Групичката мине между центъра на събитията, като стотици погледи бяха вперени в тях и Уил можеше да чуе шушуканията между хората. Въпреки, че разстоянието отвън не изглеждаше толкова голямо, вътре имаше много място, беше като малък град. Уил си помисли, че сигурно някой е направил магия или нещо от сорта, не беше много запозната с тези неща и не можеше да бъде убедена. Скоро след това стигнаха до една малка стара вратичка, която беше с белези от удари по нея, дръжката и' беше леко разбита, а касата и' изглежда беше подлагана на опити за разбиване. Влезнаха вътре в малка стаичка, която приличаше на офис. Имаше дървена масичка с четири стола и една ваза с букет отгоре, колкото да създават чувство. В стаята също имаше и едно бюро зад което се намираше огромно кресло и прозорец. Явно това беше работното място на принца. Близо до прозореца имаше малък шкаф. Те седнаха, а Джак бръкна в едно от чекмеджетата и извади бутилка с няколко чаши. Постави чашите пред всеки, отвори виното и ги напълни, след което седна.

   - Какво ви води насам? - попита той. 

   - Чухме, че наоколо вилнее един от зверовете на магьосниците и дойдохме възможно най-бързо. - отговори Ир.

   - Но явно вие вече сте се организирали - намеси се Адам.

   - Няма да откажем малко помощ - призна си Джак като отпи солидна глътка. - Имаме си работа с Глъб. Преди няколко дни отидох да проуча с още няколко мъже. Оцелях само аз и то със този белег - той повдигна ръкава си и на рамото му личеше дълбока рана.

    Уил настръхна при вида на раната. Вярно такива неща се случват, знаеше го, гледаше телевизия, но едно е да го видиш по телевизията или дори на снимки, а съвсем друго на живо. Усещаше как лавина от паника е на път да се свлече по склона на здравия и' разум. Ставаше и' ясно, че това е нищо в сравнение с това което ще се случва в бъдеще и раните няма да са толкова невинни, а нещата които ще и' се наложи да види са много по-брутални и от най-смелите и' представи. Момичето усещаше как стаята около нея започва да се смалява, причерня и' и започва да диша учестено. 

   Другите не забелязаха и продължиха разговора си. 

   - Как мислиш да го отстраниш - попита Адам

   - Сега когато и вие сте тук ще ни е много по-лесно. - усмихна се Джак

   - И все пак не е лесно да се надвие Глъб - отбележи Ир. 

   - Е, така е, обаче тук си имаме избраник - той насочи погледа си към Уил, което накара и всички останали да погледнат натам. Тогава вече забелязаха гърчещото се психически момиче, в чийто мозък при последните думи на Джак лавината се срути. От нея се очакваше всичко това .. Не тя не можеше да се натовари с тази отговорност и да преживее всички тези неща, които по телевизията и във филмите изглеждат толкова лесни. От нея се изтръгна лек писък, след което припадна. 

   Адам, който седеше най-близо до нея скочи и я хвана преди да падне от стола. Ир веднага провери температурата и' и установи, че тя не е нормална. Джак от своя страна отиде до шкафа, отвори го и дигна една бутилка, което принуди скрита врата да се отвори. 

   - Вкарайте я тук - каза той

  Останалите го последваха в друга става, която разполагаше само с едно легло в единия ъгъл, маса със стол до него, затрупана естествено в бележки и други неща и всичко останало бяха книги, шишенца с разни странни течности и различни растения. Адам постави Уил на леглото, а Ир и Джак решаваха какво може да и' помогне. 

   Междувременно Уил се събуди, или по-скоро заспа и се появи в собственото си съзнание, където я чакаше Лу. 

Част 19

  Докато Уил се опитваше да се отърси от красотата на индивида пред нея, той ги покани да влезнат вътре. Момичето не откъсваше очи от него и беше сръчкана от Ир, която и' съобщи, че не е прилично да зяпа така. В хамбара се беше събрало цялото место население и беше като малко селце. Имаше нещо като сергийки, по нататък се виждаше трапезария, както и спално отделение. 

  - Съжалявам, че не ви отворихме веднага, но страха тук е голям. 

  - Принц Джак не трябва да се извинявате. - каза Ир

  - Джак - кимна му Адам.

  - Адам - върна принца.

Уил се приближи до елфката и и' прошушна. 

  - Кой е този и защо с Адам се гледат толкова злобно. 

  - Това е принц Джак.

  - Това ми стана ясно.

  - Той е наследник на трона на страната ни, но от както черните магьосници вилнеят и превзеха трона той не може да заеме полагащото му се по право място. 

  - А защо с Адам не се понасят?

  - Ами ... - започна Ир

  - Той никога не се примири, че съм по-добър от него във всичко - обади се Джак. 

  - Не е вярно, побеждавал съм те толкова много пъти. 

  - Ха-ха не ставай смешен. 

Двамата отново започнаха да се гледат на кръв.

  - Джак е по-големият брат на Адам. - уточни елфката.

  - Чакай малко .. искаш да ми кажеш, че ... - започна Уил

  - Да тези двамата са истински кръвни братя. Знам, че не си приличат. 

  - Не, не е това! Искаш да ми кажеш, че този тук - тя посочи Адам - е принц?! - Уил гледаше едновременно учудено и стреснато. Не можеше да повярва, че този наглец е принц. 

Джак се засмя. 

  - Харесвам те, имаш добро чувство за хумор. 

Адам го изгледа злобно и бързо промени темата.

  - Какво правиш тук? 

  - Освен че се опитвам да спася кралството си ли? 

  - Все още не е твое. 

  - Ще бъде стига да разкарам магьосниците. 

  - Как пристигна. 

  - Ще ви разкажа всичко на по чашка вино. Последвайте ме. - той направи път на Уил и я пусна пред него, след което тръгна с нея и я разпита за това как е попаднала тук . По пътя тя му разказа всичко. Ир вървеше отзад със страхопочитание, а Адам беше на края на редицата и гледаше с презрение брат си. 

Част 18

 Вървяха още няколко дни, през които Ир обучаваше Уил да държи меч и горе-долу да се защитава. Елфката и' беше дала прекрасен меч и една малка кама и двете изработени от нейния народ. Все пак момичето имаше някакъв напредък и се учеше учудващо бързо, дори Адам нямаше как да не го признае. 

  Уил призна, че Алана беше доста приятно място, дишаше се спокойно и имаше различни растения и животни, например докато се къпеше в реката беше убедена, че видя някакви мелези между зайци и риби, които бяха много сладки.

   Най-накрая стигнаха до центъра на гората, където се намираше селцето, което търсеха. Селището не беше много голямо, но за жителите си беше предостатъчно. Само едно нещо не се нравеше на нашите герои .. беше много пусто, да си го признаем нямаше никакви хора. Изведнъж групичката спря и Адам затвори очи. Уил побутна Ир.

- Какво прави тоя хахо? 

- Търси хората ..

- Не му ли е малко трудно със затворени очи? 

- Това са част от уменията му ..

- Аха в това число включваме и перверзните му наклонности

- Тихо, разконцентрираш го.

  Уил започна да си мърмори нещо и в следващия момент Адам се запъти нанякъде. Няколко минути по-късно бяха пред портата на огромен хамбар. Момичето не смееше вече да пита. Елфката почука на вратата. Нищо. Тя почука отново. Пак нищо. 

 - Ние сме приятели. Идваме да помогнем. - каза Адам 

Тишина. След което се чуха стъпки и шушукане. Отвътре се чу глас, приятен мъжки глас. 

- От къде да знаем, че не сте на страната на черните магьосници? 

- Защото водим Избрания - обади се Ир

- И избрания е тя - допълни Адам

Вратата се отвори и откри гледката на претъпкано място с хора. тук кипеше от живот, напрежение и .. страх, уил можеше да го усети. Иззад вратата се показа строен младеж облечен в черни панталони и тъмнозелена риза, отгоре носеше също зелено наметало, косата му беше русолява, а очите тъмни като маслини. Уил се вторачи в него. Ир направи лек реверанс и изрече нещо като "принц Джак". Адам пък се наежи и просто кимна с глава.

" - Очертава се доста интересно преживяване" - чу се гласа на Лу в точния момент.