Част 3

Рокаф влезе в стаята, като в ръцете си носеше поднос с четири чинии и чайник, както и малка симпатична захарничка. 

- Защо четири чаши? - прошепна Уил на Капи, толкова тихо, че той едва ли я чу

- Защото млада госпожице, моят чирак ще се присъедини. - отвърна джуджето, което стресна момичето .. как я чу?

- О .. чираци .. винаги са ми били нахакани. 

- Е, Адам не е такъв. - отбеляза Рокаф

- Да се надяваме - намръщено отвърна момичето. 

Точно когато изричаше това във стаята влезе Адам. О, тя беше сигурна, че това е той, защото носеше чинийка със курабийки и определено приличаше на чирак. Но не беше обикновен чирак .. защо ли? Защото беше толкова секси, че на Уил и' идваше да го затвори в някоя от хилядите малки стаички в тази барака и да си поиграе доста дълго с него. В общи линии той изглеждаше така: висок, с черна коса и сини очи, много секси, носеше опърпани днки и стари гуменки, а тениската му беше широка и оръфана на места. О, да и май беше елф.

- Здравейте! Аз съм Адам, приятно ми е да се запознаем. Надявам се да се чувствате добре - момичето остана като гръмнато, та той имаше невероятен глас ... олеле малее .. не .. НЕ! трябва да се съсредоточи върху мисията! Точно така! Мисията! ... Която е?

Докато другите си разменяха мили думи, нашата героиня се опитваше да стигне до извода за каква мисия става въпрос.

- Добре де .. каква мисия? - попита тя най-накрая

- Какво имаш в предвид, млада госпожице? - попита джуджето

- Имам предвид, че този тук - тя посочи Капи - ме довлече до тук под предтекст, че съм трябвала да извърша някаква "спецялна" мисия. Тази мисия! 

- Това е той? - обърна се Рокаф към Капи

- Той е тя? - допълни го още по-объркания Адам

- Но как е възможно? - довърши джуджето

- Не ме питайте, нямам си и напредстава. Та тя дори не знае какво прави! Как се очаква да ни спаси?! - отвърна ядосан Капи

- Ъм ... извинете - Уил се опита да ги прекъсне

- Но тя дори не е обучена?! - Рокаф я игнорира

- Как да очакваме да ни предпази, след като дори себе си не може да предпази?! - доста саркастично подхвърляне от страна на Адам

- А бе я си гледай работата! Искаш ли да ти покажа как се отбранявам?! А?! - разгневената Уил, беше достигнала почти цвета на косата си и в лицето. 

Отново никой не и' обрна внимание.

- Това ми пратиха, вие се оправяйте, аз не мога да я търпя! - отвърна сока

- Ама .. погледни я - въздъхна младежа

И това беше върха на сладоледа. На Уил и прекипяха лайната, засили се и се метна злобно върху Адам ... 

Част 2

От около половин час Уил и Капи вървяха през някакво поле с царевици високи 2 метра. Общо взето момичето не виждаше нищо, защото беше 1, 60 и се остави сокчето да я води. След около още 10 минути те излезнаха от гората от царевица и пред тях се откри гледката на прекрасно езеро, в единия край на което имаш малка къщурка. Беше малко по-ниска от обикновена едноетажна къща, може би, защото покрива и' беше по-странен. От него стърчаха сламени клечки, пръчки, дървета, цветя и какви ли не още щуротии, очевидно архитектът е имал голямо чувство за хумор, защото разположението на комина спрямо всички израстъци доста напомняше на специфична част от мъжкото тяло. 

Уил и Капи седяха на другия край на езерото и оглеждаха постройката.

- Доста .. интересна архитектура - отбеляза момичето

Капи не отговори и продължи да изучава района. Накрая заговори. 

- Добре, няма опастност. Тргваме!

- Оу .. нали вътре няма да ни чака .. нали се сещаш - тя се захили 

- Какво? - очевидно принца не разбра идеята, защото гледаше непроумяващо

- Такова де .. сещаш се ... голям пенис - тя отново се ухили

- Ти си такова бебе - отбеляза сока

- О я да си гледаш работата! Ти си този с формата на бутилка от сок и с шалче около врата - тя се врътна и се запъти към постройката доста бързо.

След като стигна до вратата, която беше със закичена кожа на нея, но въпреки всичко имаше малка шпионка. "Доста странно" помисли си момичето. Тя сви рамене и почука на масивната врата. Отговор не последва. Но пък тя не е от тези които се отказват и почука още веднъж, този път по-силно и настоятелно. След малко дочу стъпки придвижващи се към вратата, в същия момент и Капи я настигна. 

- Много си бърза, моите крилца не могат да издържат. 

- Не съм виновна - отвърна тя. 

Вратата се отвори и от вътре се показа едно доста старо .. джудже (според представите на Уил за джудже). То беше облечено в дълга роба, която се влачеше след него, имаше качулка, която не успяваше да скрие белите му коси. То погледна посетителката си с премрежен поглед.

- Коя си ти? - попита то доста негостоприемно

- Ъ ... Капи я ти първо - каза тя и избута сока напред

- Здравей Рокаф - поздрави той

- Капи, момчето ми! - възкликна джуджето - Какво правиш тук? Защо не каза, че си ти веднага? Влизайте, влизайте!

Рокаф ги поведе навътре, където се носеше приятна миризма на прясно сготвено пиле. 

- Много хубаво ухае - отбеляза Уил

- О, мерси моето момиче, но не е мое дело. 

Той ги приветства във хола и ги настани да седнат на уютни малки дървени таборетки. Рокаф излезе да донесе чаши и нещо за пиене, което отвори перфектната възможност на Уил да разгледа мястото. Хола беше мъничък, но за сметка на това приятен. Почти всичко беше от дърво, с изключение на няколко златни и сребърни украшения. Двамата с Капи продължиха да чакат в мълчание.

Част 1

Уил отвори очи и се огледа бавно. Къде по дяволите се намираше? Последнте и' спомени като че ли бяха изчезнали напълно, или се очакваше да се възвърнат съвсем скоро, стига мозъка и' да е готов да ги поеме. Момичето се изправи от земята и внимателно огледа периметъра. Така намираше се на доста странно място .. като за начало всичко беше оцветено във розово, "любимият" и' цвят. Защо по дяволите всичко беше розаво? Погледна нагоре и с не голяма изненада откри, че както небето, така и слънцето също са .. розови. За всекис лучай тя разтърка очи, да не би да сънува или все още да не се е съвзела достатъчно. В този момент нещо странно долетя до нея. Приличаше на шишенце Капи със шал и крилца. Уил го погледна с очуда и изумление. 

- Какво си ти? - попита момичето почти веднага

- Аз съм твоят пътеводител. - отвърна и' шишето с равен глас

- WTF? И през какво точно ще ме напътстваш? 

- През твоята мисия. - отново равен глас.

- Много благодаря за предложението, но нито ми трябват мисии, нито пък .. говорещ потокалов сок. 

- Аз съм принц тук! - заяви сока, този път със лека нотка на ярост в гласа

- Ти .. си какво? - очите на Уил бяха ококорени толкова широко, че за малко не изкочиха, каквото можеше да се случи без съмнение. 

- Чу ме много добре! А сега ме слушай внимателно - момичето продължи да зяпа със същия изцъклен поглед - Ти си пратена тук, за да помогнеш на мен и на моето семейство, което ...

- .. е цял куп натурални сокове, а леля ти е бананова обелка? - прекъсна го тя

- .. е безследно изчезнало някъде в дълбините на Шарсах. - продължи принца.

- Какво по дяволтие пък е това Шарсах? Що за име е това? На наемен убиец?

- Виждам, че си доста остроумна - отбележи сока

- Добре де, добре. Как се казваш поне мога ли да науча?

- Капи - отвърна той

Уил избухна във смях и сълза потече от едното и' око. Що за родители кръщават детео си така? В този пристъп на смях тя усети силен удар в тила и спомените и' се върнаха. Тя спря да се смее и стана напълно сериозна. Последваха няколко минути мълчание. 

- Добре де .. последно се учех как да пренеса яйце в лъжица рпез някакви шибани препятствия, без да го изшускам. Агатор може да е голям кучи син, ако поиска. И това само защото подпалих обора му по погрешка. 

- Не е моя работа - заяви Капи 

- Така .. нека обобщим. От мен се очаква да спася семейството ти от .. някакво място със странно име? 

- Шарсах .. това е гората на черните магьосници. Те са многобройни и много могъщи

- И смяташ, че ще се справя със всичко това сама? 

- Е нали аз съм с теб.

- ТА СИ ПОРТОКАЛОВ СОК?!

- Знаех, че ще реагираш така. - отвърна и' той - Ела с мен. 

- Преди да тръгнем имам въпрос.

- Питай.

- Защо всичко е в розово? 

Някъде от шалчето на Капи се промушиха две ръчички, приличащи на дръжка от портокал. Той махна с ръка пред лицето и'. Всичко придоби нормални цветове. 

- Мерси. - благодари му тя. Можеше да си е проста по рождение, но поне имаше някакви обноски.

- А сега ме последвай.

Тя покорно тръгна след сока, който летеше бавно напред.