След първоначалния шок Уил усети, че и е може би леко приятно в обятията на Адам при което бързо се осъзна и го избута от себе си тактично.
- Хайде стига, знам, че ти е мъчно за мен, но не съм умряла! - каза тя, докато се изнизваше от здравата хватка на момчето.
- Въобще не е така - каза той като я пусна и Уил можеше да се закълне, че видя как се изчервява, макар и леко - просто ти си единствената надежда на страната ни.
- Да, да .. сигурна съм, че е точно това - тя се усмихна.
- И моля те престани да припадаш така, че следващия път може и да не съм тук, за да те уловя.
Тя не му обърна внимание и стана. Малко и се виеше свят, но не и' беше от голям проблем. Все пак поседна в края на леглото, като пусна краката си на пода.
- Искам да те помоля нещо - промълви тя едва чуто
- О я стига ... Не е момента за любовни задявки! - отегчено и раздразнено отговори той
- Ъ? - Уил не разбираше за какво говорят
- Влюбена си в Джак, нали? Всички се влюбват в Джак в първия момент в който го видят. Той винаги е по-красивия и по-обичания. Не му е сега времето!!
- Може би ако се държеше по-нормално с момичетата щяха да предпочитат теб! - тросна му се тя - И все пак не това исках да те помоля!
- Оу ... съжалявам - Адам се смути.
- Трябва да се науча да владея силата си и да я използвам правилно. За целта ми трябва някой, който ме мрази истински и иска да ме убие, а ти си идеален за това. Нужна ми е истинска заплаха и човек, който няма да се спре пред нищо, за да се получи тренировката.
- Мислиш си, че те мразя ... - прошушна Адам, но уил не успя да го чуе.
- Какво? - попита тя
- Казах, че съм съгласен. Само кажи кога и къде!
- Имаме ли време сега или трябва да отидем да се справим с този Гълб?
- Предлагам ти след вечеря да го направим, защото ще ти трябват сили, а и тя е след половин час.
- Ами Гълб?
- Утре ще се погрижим за него. Ир и Джак в момента изготвят стратегия.
- Мерси - каза тя.
- Все тая. Правя го, защото ако умреш и надеждата на хроата ще умре ...
- ...
В този момент на вратата се почука и влезе една жена, явно от прислужниците на Джак.
- Принц Джак каза да ви заведа да се приготвите за вечерята.
- Ъм .. няма ли да ям така?
- Ще има пиршество в чест на вашето пристигане и трябва да бъдете облечена подобаващо.
- Ох ужас... добре идвам ..
- Това се отнася и за вас принц Адам! - скастри го тя
- Че на мен какво ми е?
- Миришеш. - отвърна му Уил и се засмя. След което излезе от стаята влачена от прислужницата, а Адам не получи шанс да и' отговори.
