Част 14

  Уил се беше попаникьосала. Не очакваше Адам да се събуди .. нали сепеш дълбоко .. Тя преглътна шумно.

  - Хващам те да ми ровиш под леглото и единственото, което имаш да ми кажеш е .. опа?!

  - Ами .. изпуснах си .. обецата. Тя такова .. падна докато ставах. 

  - Аха ... - очевидно не и' вярваше, но я остави да и' се размине.

  - Намери ли каквото търсеше там долу? 

  - Да, закачих си я. - тя показа ухото си. 

  - Браво. 

  - А защо по дяволите ме изрита - погледна го злобно момичето.

  - За да се научиш, че не се рови под чужди легла!

  - Да ама болеше - тя приви очи, за да изглежда по-злобно и се приближи по-близко до него. 

  - Следващия път ще боли повече! - каза Адам на сантиметри от лицето и', гледащ също злобно.

 Уил претръпна за секунда, но бъзо се окопити.

  - Глупак - каза тя и се обърна с гръб към него. 

  - Хм .. - каза Адам и се върна на дивана - Изпий си чая, ще ти помогне да се успокоиш!

  Момичето не каза нищо, само взе чая и започна тихо да го пие, като гледаше прз прозореца. Тишината беше задушаваща, от онези, които могат да те убият от напрежение. Накрая Уил не издържа и измрънка.

  - Добре де, съжалявам, че надничах! Доволен ли си? 

  - Да! 

  - Грр - тя отново присви очи към него. 

  - Хайде да слизаме.

  - Ти няма ли да ми се извиниш? 

  - Че защо? 

  - Защото ме изрита кретен такъв! 

  - Заслужи си го!

  - Върви по дяволите! 

 Тя стана от леглото и излезе през вратата като хала. 

  - Жени - промълви измъчено Адам и тръгна след нея по стълбите.