вторник, 2 февруари 2010 г.

Част 11


Без да знае от къде и' идват силите и въобще какво прави, Уил вдигна ръце и спря меча между двете си длани. Джуджето остана очаровано и отстъпи назад.
- Виждам, че си открила това, което търсеше. - заговори той
- Да - все още се опитваше да се отърси момичето
- Е, тогава .. -той приобра меча - да отидем да хапнем нещо! 
Джуджето щракна с пръсти и времето започна да тече отново. 
- Справи се много бързо, принавам, очаквах това да отнеме много време - каза Рокаф, след което се запъти към къщурката.
Уил го последва умислена. Това наистина и' идваше в повече. Вярно, че се беше отегчила от еднообразния си и скучен живот, но толкова неща наведнъж ... Тя усещаше напрежението от това, че върху нея лежи съдбата на много хора. 
"Мамка му! Аз съм едно обикновено момиче, защо точно аз?"
"Защото не си обикновена, а точно обратното" - това беше гласа на Луиноелл
"Какво по ....?!?" - Уил се изплаши и подскочи
"Спокойно де, просто мога да разговарям с теб по всяко време .. вече."
"Да съм спокойна?! Та ти си ми в главата! ... Добре Уил, не се побъркваш ... не се побъркваш!"
"Това вече е ненормално. Хората не трябва да говорят сами със себе си."
- Млъкни! - извика момичето
- Моля? - попита Рокаф, изненадан от реакцията на момичето, вървящо зад него
- Ам ... нищо .. 
"Добре, добре ... оставям те за малко, да си починеш от мен!" 
"Благодаря!"
"Но да знаеш, че Адам е годин"
"ИЗЧЕЗВАЙ!!!!"
Няколко секунди след това джуджето и Уил влезнаха в къщата и се запътиха към другите.
- Трябва да обсъдимнещо много важно! - каза Рокаф
- И какво е то? - попита момичето
- Какво ще правим от тук нататък.
- Какво имаш предвид? 
- Вече имаш силите .. или поне част от тях ..
- Е, и?
- Време е да преминем от защита в нападение.
- Боже Господи ....
"ЙЕС" - чу се гласа на Луиноелл
Уил усещаше, как скоро ще загуби самообладание. Всичко се случваше прекалено бързо и от нея се искаше прекалено много. Главата и' пулсираше и и' се виеше свят, да не забравяме че беше пребледняла. Точно когато прекрачиха прага на стаята и влезнаха при останалите тя усети, как започва да губи съзнание ... и припадна.