Част 14

  Уил се беше попаникьосала. Не очакваше Адам да се събуди .. нали сепеш дълбоко .. Тя преглътна шумно.

  - Хващам те да ми ровиш под леглото и единственото, което имаш да ми кажеш е .. опа?!

  - Ами .. изпуснах си .. обецата. Тя такова .. падна докато ставах. 

  - Аха ... - очевидно не и' вярваше, но я остави да и' се размине.

  - Намери ли каквото търсеше там долу? 

  - Да, закачих си я. - тя показа ухото си. 

  - Браво. 

  - А защо по дяволите ме изрита - погледна го злобно момичето.

  - За да се научиш, че не се рови под чужди легла!

  - Да ама болеше - тя приви очи, за да изглежда по-злобно и се приближи по-близко до него. 

  - Следващия път ще боли повече! - каза Адам на сантиметри от лицето и', гледащ също злобно.

 Уил претръпна за секунда, но бъзо се окопити.

  - Глупак - каза тя и се обърна с гръб към него. 

  - Хм .. - каза Адам и се върна на дивана - Изпий си чая, ще ти помогне да се успокоиш!

  Момичето не каза нищо, само взе чая и започна тихо да го пие, като гледаше прз прозореца. Тишината беше задушаваща, от онези, които могат да те убият от напрежение. Накрая Уил не издържа и измрънка.

  - Добре де, съжалявам, че надничах! Доволен ли си? 

  - Да! 

  - Грр - тя отново присви очи към него. 

  - Хайде да слизаме.

  - Ти няма ли да ми се извиниш? 

  - Че защо? 

  - Защото ме изрита кретен такъв! 

  - Заслужи си го!

  - Върви по дяволите! 

 Тя стана от леглото и излезе през вратата като хала. 

  - Жени - промълви измъчено Адам и тръгна след нея по стълбите.

Част 13

  Естествено избра да ровичка. Такава си беше от малка - любопитна и нахална. Преди години родителите и' се бяха отказали да крият подаръците и' за коледа, защото където и да ги скриеха, тя някак си винаги успяваше да иг намери. 
  Уил тихо се изхлузи от леглото и започна мисията си от нощното шкафче. В горното чекмадже откри само някакви хартийки с безмислени изречния по тях, нещо, приличащо на местна валута, и бонбонки с мухъл  по тях и труп на паяк. В долното чекмадже намери скицник с красиви пеизажи, портрети и някакви неопределени драсканици, напомнящи на комикс. Също така там имаше няколко молива, книга с описанието на всички видове в този свят и одавна увехнала четирилистна детелина. 
  Когато откри, че тук няма нищо интересно се премести към секцията, която беше пълна с различни книги. Имаше всякакви и различни заглавия, за дракони, джуджета, елфи, готварство, карате и подобни. А във витрината имаше дървени фигурки, правени ръчно. Уил предположи, че са много ценни за Адам, щом бяха сложени там. 
  Момичето реши да пропусне гаредероба, защото знаеше, че освен дрехи, там на дали има нещо друго. Тя въздъхна и се огледа отново. Адам продължаваше да дреме като пън на дивана. Уил се загледа в него. Изглеждаше толкова спокоен и .. поносим, когато спеше, но загадъчността му продължаваше да го обгражда като черупка. Тя се обърна и тръгна към леглото, когато зърна нещо под леглото. То само проблясна под светлината, но тя го долови и бързо се наведе отдолу, като остави задника си да стърчи. 
  Това, което намери отдолу беше книга .. или по-скоро тетрадка .. може би дневник. Но за нейно съжаление трябваше ключ. Тя се ядоса и удари по пода с юмрук. В същия момент усети силен удар отзад и се приземи по лице. От двата удара се вдигна прах, която погъделичка момичето в носа, принуждавайки я да кихне. Последствието беше удар на главата в желязото на леглото. Уил изруга  и се заизмъква, като междувременно кълнеше този, които я изрита. Когато се обърна, забеляза срещу себе си физиономията на ... Адам.
 - Опа .... - бяха единствните букви, които излезнаха от устата и'.