За нейн късмет Адам тъкмо беше станал, за да налее още чай от чайника, който седеше на масичката до вратата. Когато видя падащото момиче, той се протегна и я улови, преди да си е ударила главата в пода. Всички бяха напрегнати, защото не беше нормално младо момиче като Уил да припада.
- Нищо и' няма - каза Рокаф, - Просто и' се насъбра прекалено много за малко време.
Останалите се поуспокоиха и отново се отпуснаха на местата си
- Адам, защо не я заведеш в твоята стая да си почине на леглото ти. И моля те, остани при нея, докато се събуди. За всеки случай.
- Добре, сър. - момчето не изглеждаше притеснено, по-скоро раздразнено, трябваше да е бавачка. Вярно, че когато видя Уил да губи съзнание се уплаши, но сега му беше досадно.
Той хвана момичето по-удобно, дигна я и я понесе нагоре по стълбите към втория етаж ...
Уил започна леко да се разбужда и отвори леко очи. Главата я болеше ужасно много, пък и се чувстваше ужасно зле, като че ли я беше сдъвкал слон, след което я е изплюл, отново я е сдъвкал, глътнал я е и я е отделил през задните си части. Тя се огледа наоколо. Намираше се в стая с легло с големината на спланя, до прозореца, огромна секция със стотици книги на отсрещната стена, къдедто се намираше и вратата, нощно шкафче до леглото, до което пък се намираше нещо като гардероб, а в другия край на стаята имаше диванче с малка масичка, където лежеше Адам и изглеждаше заспал.
След като се съвзе още малко, момичето забеляза чашата вече поизстинал чай на нощното шкафче, явно Адам и' го беше оставил там. Сега тя се чудеше дали да превъзмогне изкушението да се разтършува в шкафчето или да действа. След минута колебание реши ..
