вторник, 23 ноември 2010 г.

Част 22

    След първоначалния шок Уил усети, че и е може би леко приятно в обятията на Адам при което бързо се осъзна и го избута от себе си тактично.
    - Хайде стига, знам, че ти е мъчно за мен,  но не съм умряла! - каза тя, докато се изнизваше от здравата хватка на момчето.
    - Въобще не е така - каза той като я пусна и Уил можеше да се закълне, че видя как се изчервява, макар и леко - просто ти си единствената надежда на страната ни. 
    - Да, да .. сигурна съм, че е точно това - тя се усмихна.
    - И моля те престани да припадаш така, че следващия път може и да не съм тук, за да те уловя. 
    Тя не му обърна внимание и стана. Малко и се виеше свят, но не и' беше от голям проблем. Все пак поседна в края на леглото, като пусна краката си на пода. 
    - Искам да те помоля нещо - промълви тя едва чуто
    - О я стига ... Не е момента за любовни задявки! - отегчено и раздразнено отговори той
    - Ъ? - Уил не разбираше за какво говорят
    - Влюбена си в Джак, нали? Всички се влюбват в Джак в първия момент в който го видят. Той винаги е по-красивия и по-обичания. Не му е сега времето!!
    - Може би ако се държеше по-нормално с момичетата щяха да предпочитат теб! - тросна му се тя - И все пак не това исках да те помоля!
    - Оу ... съжалявам - Адам се смути.
    - Трябва да се науча да владея силата си и да я използвам правилно. За целта ми трябва някой, който ме мрази истински и иска да ме убие, а ти си идеален за това. Нужна ми е истинска заплаха и човек, който няма да се спре пред нищо, за да се получи тренировката. 
    - Мислиш си, че те мразя ... - прошушна Адам, но уил не успя да го чуе.
    - Какво? - попита тя
    - Казах, че съм съгласен. Само кажи кога и къде! 
    - Имаме ли време сега или трябва да отидем да се справим с този Гълб? 
    - Предлагам ти след вечеря да го направим, защото ще ти трябват сили, а и тя е след половин час.
    - Ами Гълб?
    - Утре ще се погрижим за него. Ир и Джак в момента изготвят стратегия.
    - Мерси - каза тя.
    - Все тая. Правя го, защото ако умреш и надеждата на хроата ще умре ... 
    - ... 
    В този момент на вратата се почука и влезе една жена, явно от прислужниците на Джак.
    - Принц Джак каза да ви заведа да се приготвите за вечерята.
    - Ъм .. няма ли да ям така?
    - Ще има пиршество в чест на вашето пристигане и трябва да бъдете облечена подобаващо.
    - Ох ужас... добре идвам .. 
    - Това се отнася и за вас принц Адам! - скастри го тя
    - Че на мен какво ми е? 
    - Миришеш. - отвърна му Уил и се засмя. След което излезе от стаята влачена от прислужницата, а Адам не получи шанс да и' отговори.