Групичката мине между центъра на събитията, като стотици погледи бяха вперени в тях и Уил можеше да чуе шушуканията между хората. Въпреки, че разстоянието отвън не изглеждаше толкова голямо, вътре имаше много място, беше като малък град. Уил си помисли, че сигурно някой е направил магия или нещо от сорта, не беше много запозната с тези неща и не можеше да бъде убедена. Скоро след това стигнаха до една малка стара вратичка, която беше с белези от удари по нея, дръжката и' беше леко разбита, а касата и' изглежда беше подлагана на опити за разбиване. Влезнаха вътре в малка стаичка, която приличаше на офис. Имаше дървена масичка с четири стола и една ваза с букет отгоре, колкото да създават чувство. В стаята също имаше и едно бюро зад което се намираше огромно кресло и прозорец. Явно това беше работното място на принца. Близо до прозореца имаше малък шкаф. Те седнаха, а Джак бръкна в едно от чекмеджетата и извади бутилка с няколко чаши. Постави чашите пред всеки, отвори виното и ги напълни, след което седна.
- Какво ви води насам? - попита той.
- Чухме, че наоколо вилнее един от зверовете на магьосниците и дойдохме възможно най-бързо. - отговори Ир.
- Но явно вие вече сте се организирали - намеси се Адам.
- Няма да откажем малко помощ - призна си Джак като отпи солидна глътка. - Имаме си работа с Глъб. Преди няколко дни отидох да проуча с още няколко мъже. Оцелях само аз и то със този белег - той повдигна ръкава си и на рамото му личеше дълбока рана.
Уил настръхна при вида на раната. Вярно такива неща се случват, знаеше го, гледаше телевизия, но едно е да го видиш по телевизията или дори на снимки, а съвсем друго на живо. Усещаше как лавина от паника е на път да се свлече по склона на здравия и' разум. Ставаше и' ясно, че това е нищо в сравнение с това което ще се случва в бъдеще и раните няма да са толкова невинни, а нещата които ще и' се наложи да види са много по-брутални и от най-смелите и' представи. Момичето усещаше как стаята около нея започва да се смалява, причерня и' и започва да диша учестено.
Другите не забелязаха и продължиха разговора си.
- Как мислиш да го отстраниш - попита Адам
- Сега когато и вие сте тук ще ни е много по-лесно. - усмихна се Джак
- И все пак не е лесно да се надвие Глъб - отбележи Ир.
- Е, така е, обаче тук си имаме избраник - той насочи погледа си към Уил, което накара и всички останали да погледнат натам. Тогава вече забелязаха гърчещото се психически момиче, в чийто мозък при последните думи на Джак лавината се срути. От нея се очакваше всичко това .. Не тя не можеше да се натовари с тази отговорност и да преживее всички тези неща, които по телевизията и във филмите изглеждат толкова лесни. От нея се изтръгна лек писък, след което припадна.
Адам, който седеше най-близо до нея скочи и я хвана преди да падне от стола. Ир веднага провери температурата и' и установи, че тя не е нормална. Джак от своя страна отиде до шкафа, отвори го и дигна една бутилка, което принуди скрита врата да се отвори.
- Вкарайте я тук - каза той
Останалите го последваха в друга става, която разполагаше само с едно легло в единия ъгъл, маса със стол до него, затрупана естествено в бележки и други неща и всичко останало бяха книги, шишенца с разни странни течности и различни растения. Адам постави Уил на леглото, а Ир и Джак решаваха какво може да и' помогне.
Междувременно Уил се събуди, или по-скоро заспа и се появи в собственото си съзнание, където я чакаше Лу.
