Част 23

    Оказа се, че под целия хамбар има голяма зала, предназначена за трапезария, а някъде в страни има и място за кухнята. В единия край, в центъра беше масата на важните особи, където щяха да седят и нашите герои, а в ъгъла близо до тях се намираше оркестъра. Перпендикулярно на тази седяха всички останали маси за останалите хора. Малко по малко залата започна да се пълни. Дойдоха почти всички: Джак, който беше облечен в много красиви бели дрехи и дори носеше бижута. От лявата му страна беше седнала Ир, прелестна както винаги, русите и' коси се спускаха нежно по голите и' рамене и гръб, изглеждаше невероятно в сребристата си рокля. От дясната страна на Джак беше Адам, беше с черни панталони, бяла риза и черен елек отгоре, косата му отново си стърчеше, но малко по-малко от обикновено, явно се е опитал да я пооправи, той също носеше някакви бижута, очевидно наследствени. От другата страна на Адам имаше празен стол за Уил, която още не се беше появила. 
    А тя седеше пред вратата и не искаше да влезне. Чувстваше се неудобно в това нещо в което я бяха навлекли. И косата и' ... 
"- Изглеждаш невероятно, моля те влизай, че искам да разгледам и останалите гости"
"- Лу стига си говорил глупости, изглеждам нелепо"
"- Е и? Това никога не ти е пречело досега!"
"- Какво се опитваш да кажеш?"
"- Искаш да изглеждаш добре за А..."
"- Млъкни на секундата или ще съжаляваш!"
"- Ох добре, но влизай вече!"
    Момичето въздъхна тежко и преглътна. Сърцето и' щеше да изскочи, защото тази вечер беше център на вниманието, цял ден всички си говореха как на вечеря ще се появи избраната и бяха нетърпеливи да я видят и .. естествено да наблюдават как ще се излага. Пое си дъх за последен път и влезе ....
    ... и няколко крачки по-натам изтръпна. Всички се бяха втренчили в нея и я изпиваха с поглед, тя замръзна и не можа да отлепи крака си от пода, усещаше как почва да се поти.  Но хората не я гледаха само защото беше избраната, а защото изглеждаше невероятно. Нежна светлосиня рокля се спускаше по нея до земята, беше обшита с камъни и сребърни нишки, раменете и гърбът и' бяха голи, а косата и' беше вързана в много странна форма и от нея излизаше цвете.  Седя така няколко минути, които и' се сториха вечност, когато накрая Адам дойде да я придружи до мястото и'. 
- Притеснена ли си? - попита я той
- Да .. защо всички ме зяпат така? 
- Защото изглеждаш прекрасно. 
- О, Адам да не призна туко що, че изглеждам прекрасно? - попита тя шеговито
- Няма такова нещо - засмя се момчето от своя страна. 
    След това вечерята продължи нормално и Уил се отпусна. Наложи и' се да танцува с Джак, който я изтормози и не спираше да пуска ръка по задните и' части, също танцува и с Адам, който пък беше изненадващо нежен и танца с него беше приятен. Момичето не успя да се изложи и всичко мина по вода. Но за нея те първа предстоеше изпитание тази вечер. Прибра се в стаята си, за да се оправи за тренировката. Беше се разбрала с Адам след един час да се чакат пред вратата на хамбара. 

Част 22

    След първоначалния шок Уил усети, че и е може би леко приятно в обятията на Адам при което бързо се осъзна и го избута от себе си тактично.

    - Хайде стига, знам, че ти е мъчно за мен,  но не съм умряла! - каза тя, докато се изнизваше от здравата хватка на момчето.

    - Въобще не е така - каза той като я пусна и Уил можеше да се закълне, че видя как се изчервява, макар и леко - просто ти си единствената надежда на страната ни. 

    - Да, да .. сигурна съм, че е точно това - тя се усмихна.

    - И моля те престани да припадаш така, че следващия път може и да не съм тук, за да те уловя. 

    Тя не му обърна внимание и стана. Малко и се виеше свят, но не и' беше от голям проблем. Все пак поседна в края на леглото, като пусна краката си на пода. 

    - Искам да те помоля нещо - промълви тя едва чуто

    - О я стига ... Не е момента за любовни задявки! - отегчено и раздразнено отговори той

    - Ъ? - Уил не разбираше за какво говорят

    - Влюбена си в Джак, нали? Всички се влюбват в Джак в първия момент в който го видят. Той винаги е по-красивия и по-обичания. Не му е сега времето!!

    - Може би ако се държеше по-нормално с момичетата щяха да предпочитат теб! - тросна му се тя - И все пак не това исках да те помоля!

    - Оу ... съжалявам - Адам се смути.

    - Трябва да се науча да владея силата си и да я използвам правилно. За целта ми трябва някой, който ме мрази истински и иска да ме убие, а ти си идеален за това. Нужна ми е истинска заплаха и човек, който няма да се спре пред нищо, за да се получи тренировката. 

    - Мислиш си, че те мразя ... - прошушна Адам, но уил не успя да го чуе.

    - Какво? - попита тя

    - Казах, че съм съгласен. Само кажи кога и къде! 

    - Имаме ли време сега или трябва да отидем да се справим с този Гълб? 

    - Предлагам ти след вечеря да го направим, защото ще ти трябват сили, а и тя е след половин час.

    - Ами Гълб?

    - Утре ще се погрижим за него. Ир и Джак в момента изготвят стратегия.

    - Мерси - каза тя.

    - Все тая. Правя го, защото ако умреш и надеждата на хроата ще умре ... 

    - ... 

    В този момент на вратата се почука и влезе една жена, явно от прислужниците на Джак.

    - Принц Джак каза да ви заведа да се приготвите за вечерята.

    - Ъм .. няма ли да ям така?

    - Ще има пиршество в чест на вашето пристигане и трябва да бъдете облечена подобаващо.

    - Ох ужас... добре идвам .. 

    - Това се отнася и за вас принц Адам! - скастри го тя

    - Че на мен какво ми е? 

    - Миришеш. - отвърна му Уил и се засмя. След което излезе от стаята влачена от прислужницата, а Адам не получи шанс да и' отговори.

Част 21

     Уил отвори очи и откри, че се намира отново във вътрешния си свят. Не че го позна първоначално, защото мястото се беше променило доста, но фигурата на Лу пред нея говореше сама за себе си. Мястото този път беше стаята и' обратно в нейния свят - малка, но уютна. Цялата беше боядисана в лилаво, а по стените бяха закачени стари плочи и ленти от касети. Леглото и' беше оправено и покрито с кувертюрата, която беше направила специално по поръчка със снимки на любимите и' изпълнители. От доста време не се беше сещала за това място, нито пък за музиката си, напоследък нямаше време за това, което я натъжи, защото можеше да и' се отрази наистина добре. Лу беше седнал на бюрото и'. 

    - Защо тук е различно? - попита го тя

    - Ти ми кажи. ти определяш какво е ... или по-скоро подсъзнанието ти. 

    - Харесвам подсъзнанието си...

    - По-важното е - прекъсна я Лу, сериозно, което не беше типично за него, - че трябва да престанеш с тези припадъци и прочие. 

    - Извинявам се, но не го правя нарочно. 

    - Да, но как очакваш ако не си достатъчно силна психически, да си достатъчно силна физически?

    - Да не мислиш, че ми е лесно? - момичето се ядоса, всички очакваха толкова много от нея без въобще да се заинтересоват как се чувства тя и дали го иска.

    - Знам, че не ти е лесно, но разбери, че наистина си важна, ако научиш как да контролираш силата си и мен ще оправдаеш очакванията им, нямаш си и представа на какво сме способни.

    Уил мълчеше. Да, беше ядосана, но знаеше, че Лу е прав. Дразнеше се от това, не искаше той да е прав, мразеше когато тя не е права, но в момента така седяха нещата, че нищо което и' харесваше нямаше да се случи в скоро време.

    - Добре твърдоглавецо, какво ще правим? 

    - Следващия път когато тренираш трябва д аме повикаш и да използваш силите ми. 

    - А това как ще стане? 

    - Лесно, стига да е в правилната ситуация. С времето ще се усъвършенстваш, само първите няколко пъти е трудното.

    - Добре .. съгласна съм, ще дам всичко от себе си

    - И моля те не се подавай психически. Знам, че е трудно за теб, но е от голямо значение да си силна психически, в противен случай отслабваш и моите сили.

    - Ще се постарая.

    - Радвам се.

    - А сега мога ли да си ходя? 

    - Да .. отвори очи.

   Клепачите на момичето се отвориха и тя установи, че лежи в някаква стая, предположи, че е стаята на Джак, защото нямаше чия друга да е. Фокусира Адам, който четеше нещо и беше седнал до нея в леглото. За първи път тя усети аромата му .. миришеше на свежа трева, което беше странно за мъж, тя очакваше да мирише на пот. Е, явно и той крие изненади.

    - Хей защо си ми в леглото, не се ли чувстваш нахален. - смъмри го Уил докато се изправяше да седне в леглото.

   Адам рязко се обърна към нея и захвърли книгата. Гледаше я няколко секунди, в които момичето се почувства доста неловко, след което посегна към нея и я прегърна силно. Това вече я шокира. 

Част 20

   Групичката мине между центъра на събитията, като стотици погледи бяха вперени в тях и Уил можеше да чуе шушуканията между хората. Въпреки, че разстоянието отвън не изглеждаше толкова голямо, вътре имаше много място, беше като малък град. Уил си помисли, че сигурно някой е направил магия или нещо от сорта, не беше много запозната с тези неща и не можеше да бъде убедена. Скоро след това стигнаха до една малка стара вратичка, която беше с белези от удари по нея, дръжката и' беше леко разбита, а касата и' изглежда беше подлагана на опити за разбиване. Влезнаха вътре в малка стаичка, която приличаше на офис. Имаше дървена масичка с четири стола и една ваза с букет отгоре, колкото да създават чувство. В стаята също имаше и едно бюро зад което се намираше огромно кресло и прозорец. Явно това беше работното място на принца. Близо до прозореца имаше малък шкаф. Те седнаха, а Джак бръкна в едно от чекмеджетата и извади бутилка с няколко чаши. Постави чашите пред всеки, отвори виното и ги напълни, след което седна.

   - Какво ви води насам? - попита той. 

   - Чухме, че наоколо вилнее един от зверовете на магьосниците и дойдохме възможно най-бързо. - отговори Ир.

   - Но явно вие вече сте се организирали - намеси се Адам.

   - Няма да откажем малко помощ - призна си Джак като отпи солидна глътка. - Имаме си работа с Глъб. Преди няколко дни отидох да проуча с още няколко мъже. Оцелях само аз и то със този белег - той повдигна ръкава си и на рамото му личеше дълбока рана.

    Уил настръхна при вида на раната. Вярно такива неща се случват, знаеше го, гледаше телевизия, но едно е да го видиш по телевизията или дори на снимки, а съвсем друго на живо. Усещаше как лавина от паника е на път да се свлече по склона на здравия и' разум. Ставаше и' ясно, че това е нищо в сравнение с това което ще се случва в бъдеще и раните няма да са толкова невинни, а нещата които ще и' се наложи да види са много по-брутални и от най-смелите и' представи. Момичето усещаше как стаята около нея започва да се смалява, причерня и' и започва да диша учестено. 

   Другите не забелязаха и продължиха разговора си. 

   - Как мислиш да го отстраниш - попита Адам

   - Сега когато и вие сте тук ще ни е много по-лесно. - усмихна се Джак

   - И все пак не е лесно да се надвие Глъб - отбележи Ир. 

   - Е, така е, обаче тук си имаме избраник - той насочи погледа си към Уил, което накара и всички останали да погледнат натам. Тогава вече забелязаха гърчещото се психически момиче, в чийто мозък при последните думи на Джак лавината се срути. От нея се очакваше всичко това .. Не тя не можеше да се натовари с тази отговорност и да преживее всички тези неща, които по телевизията и във филмите изглеждат толкова лесни. От нея се изтръгна лек писък, след което припадна. 

   Адам, който седеше най-близо до нея скочи и я хвана преди да падне от стола. Ир веднага провери температурата и' и установи, че тя не е нормална. Джак от своя страна отиде до шкафа, отвори го и дигна една бутилка, което принуди скрита врата да се отвори. 

   - Вкарайте я тук - каза той

  Останалите го последваха в друга става, която разполагаше само с едно легло в единия ъгъл, маса със стол до него, затрупана естествено в бележки и други неща и всичко останало бяха книги, шишенца с разни странни течности и различни растения. Адам постави Уил на леглото, а Ир и Джак решаваха какво може да и' помогне. 

   Междувременно Уил се събуди, или по-скоро заспа и се появи в собственото си съзнание, където я чакаше Лу. 

Част 19

  Докато Уил се опитваше да се отърси от красотата на индивида пред нея, той ги покани да влезнат вътре. Момичето не откъсваше очи от него и беше сръчкана от Ир, която и' съобщи, че не е прилично да зяпа така. В хамбара се беше събрало цялото место население и беше като малко селце. Имаше нещо като сергийки, по нататък се виждаше трапезария, както и спално отделение. 

  - Съжалявам, че не ви отворихме веднага, но страха тук е голям. 

  - Принц Джак не трябва да се извинявате. - каза Ир

  - Джак - кимна му Адам.

  - Адам - върна принца.

Уил се приближи до елфката и и' прошушна. 

  - Кой е този и защо с Адам се гледат толкова злобно. 

  - Това е принц Джак.

  - Това ми стана ясно.

  - Той е наследник на трона на страната ни, но от както черните магьосници вилнеят и превзеха трона той не може да заеме полагащото му се по право място. 

  - А защо с Адам не се понасят?

  - Ами ... - започна Ир

  - Той никога не се примири, че съм по-добър от него във всичко - обади се Джак. 

  - Не е вярно, побеждавал съм те толкова много пъти. 

  - Ха-ха не ставай смешен. 

Двамата отново започнаха да се гледат на кръв.

  - Джак е по-големият брат на Адам. - уточни елфката.

  - Чакай малко .. искаш да ми кажеш, че ... - започна Уил

  - Да тези двамата са истински кръвни братя. Знам, че не си приличат. 

  - Не, не е това! Искаш да ми кажеш, че този тук - тя посочи Адам - е принц?! - Уил гледаше едновременно учудено и стреснато. Не можеше да повярва, че този наглец е принц. 

Джак се засмя. 

  - Харесвам те, имаш добро чувство за хумор. 

Адам го изгледа злобно и бързо промени темата.

  - Какво правиш тук? 

  - Освен че се опитвам да спася кралството си ли? 

  - Все още не е твое. 

  - Ще бъде стига да разкарам магьосниците. 

  - Как пристигна. 

  - Ще ви разкажа всичко на по чашка вино. Последвайте ме. - той направи път на Уил и я пусна пред него, след което тръгна с нея и я разпита за това как е попаднала тук . По пътя тя му разказа всичко. Ир вървеше отзад със страхопочитание, а Адам беше на края на редицата и гледаше с презрение брат си. 

Част 18

 Вървяха още няколко дни, през които Ир обучаваше Уил да държи меч и горе-долу да се защитава. Елфката и' беше дала прекрасен меч и една малка кама и двете изработени от нейния народ. Все пак момичето имаше някакъв напредък и се учеше учудващо бързо, дори Адам нямаше как да не го признае. 

  Уил призна, че Алана беше доста приятно място, дишаше се спокойно и имаше различни растения и животни, например докато се къпеше в реката беше убедена, че видя някакви мелези между зайци и риби, които бяха много сладки.

   Най-накрая стигнаха до центъра на гората, където се намираше селцето, което търсеха. Селището не беше много голямо, но за жителите си беше предостатъчно. Само едно нещо не се нравеше на нашите герои .. беше много пусто, да си го признаем нямаше никакви хора. Изведнъж групичката спря и Адам затвори очи. Уил побутна Ир.

- Какво прави тоя хахо? 

- Търси хората ..

- Не му ли е малко трудно със затворени очи? 

- Това са част от уменията му ..

- Аха в това число включваме и перверзните му наклонности

- Тихо, разконцентрираш го.

  Уил започна да си мърмори нещо и в следващия момент Адам се запъти нанякъде. Няколко минути по-късно бяха пред портата на огромен хамбар. Момичето не смееше вече да пита. Елфката почука на вратата. Нищо. Тя почука отново. Пак нищо. 

 - Ние сме приятели. Идваме да помогнем. - каза Адам 

Тишина. След което се чуха стъпки и шушукане. Отвътре се чу глас, приятен мъжки глас. 

- От къде да знаем, че не сте на страната на черните магьосници? 

- Защото водим Избрания - обади се Ир

- И избрания е тя - допълни Адам

Вратата се отвори и откри гледката на претъпкано място с хора. тук кипеше от живот, напрежение и .. страх, уил можеше да го усети. Иззад вратата се показа строен младеж облечен в черни панталони и тъмнозелена риза, отгоре носеше също зелено наметало, косата му беше русолява, а очите тъмни като маслини. Уил се вторачи в него. Ир направи лек реверанс и изрече нещо като "принц Джак". Адам пък се наежи и просто кимна с глава.

" - Очертава се доста интересно преживяване" - чу се гласа на Лу в точния момент.

Част 17

   Уил тихо вървеше след останалите двама и мълчеше, докато те обсъждаха някаква странна случка от детството и се смееха. Вървяха вече от 4 часа и нещо (поради липсата на часовник тя не знаеше точното време) и тя беше изморена, но не смееше да се обади. Все пак очакваше скоро да спрат за почивка. Пък и започваше да се стъмва, сигурно скоро щяха да си направят лагер. 
   След два часа спряха и си направиха лагер. Момичето вече се чувстваше като парцал, но не се оплакваше. Ир беше отишла да хване дивеч, докато Адам правеше огън, а Уил се бореше със тревите, опитваше се да ги окоси, за да има място, където да легнат. Скоро Адам приключи с огъня и седна на един път наблюдавайки опитите на момичето. През цялото време не си бяха казали и думичка, но и двамата усещаха, че трябва да се държат като възрастни и да приемат факта, че такива неща се случват. 
- Виж, извинявай за по-рано - каза момчето плахо.
Уил се обърна и го погледна, като си лепна една усмивка
- Не, не, няма проблем. Само моля те следващия път внимавай повече като влизаш в бани, където може да има други хора. 
- Хаха обещавам.
   Момичето се обърна и продължи да се мъчи с тревата. Отново настна мълчание. Уил си помисли, че това е единственият им нормален разговор от както са се запознали. В следващия момент се разпищя и замръзна пищейки. Адам се сепна и отиде до нея. Като го видя те му се метна на врата и продължи да вика.
- Стой, спри се! - но момичет продължаваше да вика - Уил млъкни ще ни намерят, ще дойде някой неприятел. - тя не спираше - Млъкни! Ще те удара! 
  Но дори тази заплаха не спря момичето. Тогава Адам хвана главта и' и я принуди да го погледне, като с другата си ръка я държеше за устата, за да и' попречи да вика. 
- Сега ще те пусна и ще ми кажеш какво по дяволите става! И без да викаш!! 
Уил кимна. Той я пусна.
- Там .. има .. змия ... - тя зарови глават си в гърдите му. Цялата трепереше.
- Добре, пусни ме, за да мога да я убия.
- Не искам - чу се приглушения глас на момичето - Страх ме е.
Момчето погледна към нея. Изглеждаше толкова изплашена и мила. Въобще не приличаше на звяра, който обикнвено беше. Адам дори си помисли, че е сладка, но веднага прогони тази мисъл от главата си.
- Слушай - започна той - Ще те пусна и ще си зад мен, няма да може да те догони там. 
Уил кимна и го пусна. След миннута Адам вече беше убил змята и разкарал остатъците някъде надалеч. Момичето вече се беше успокоило и пак беше предишното си аз.
- Благодаря - каза тя, все пак
- А за нищо - отвърна и' Адам. 
  В този момент се появи Ир с огромен глиган. Изпекоха го, наядоха се и си легнаха. Този път и Уил се присъедини в разговорите. Накрая висчки заспаха бързо, защото бяха изтощени.

Част 16

   След известно време прекарано в търсене, Уил най-накрая успя да открие банята, която беше малка, тясна, имаше място колкото да се обърнеш, плюс една идея повече. Имаше поставка със сапун и някаква странна течност в буркан, която тя предположи, че е шампоан, водата течеше от импровизиран душ - на върха на къщата имаше леген с вода, която се нагряваше от слънцето и през една тръба стигаше до банята, където се изливаше през фуня, на края на която имаше вратичка  с верижка, за да може да се пуска водата. На едната стена имаше малко прозорче с пердета.
   Момичето беше потно, тениската и дънките му бяха целите в кал от боя с Рокаф, косата му не приличаше на нищо. Тя бавно се съблече и остави дрехите си на прозореца и закачи кецовете си на дръжката му. Пусна водата да тече достатъчно, че да може да се намокри, за да успее да се насапуниса и да си измие косата. Докато вчесваше шампоана в главата си се замисли как всичко това се случи. Не искаше да и' се случва. Искаше да бъде просто леко странна и да може някои необикновенни неща, но това беше прекалено. Не, не беше готова за това. Защо искаха от нея да поеме отговорността за цяла страна, като не можеше да носи дори яйце без да го счупи. Тя се ядоса, усещаше, че скоро ще стане много по-зле и не знаеше дали ще издържи на напрежението. 
   В този момент вратата на банята се отвори. Уил замръзна. Нямаше ключалка, но не мислеше, че трябва, след като каза пред всички, че отива да се къпе. Зениците и' се разшириха и тя се обърна да види .. Адам. Явно и той не очакваше да я види гола, защото и той се беше стъписал, пребелял като платно и само червенината по бузите му беше признак, че е все още жив. След като известно време само се зяпаха, Уил се окопити първа, хвна кеца си и го прати по Адам, като започна да крещи о него. 
 - Разкарай се перверзник! - викаше тя след него. 
 - По дяволтие спри се - извиак Адам, като си криеше лицето с ръка. - Ето ти дрехи. Ир ти ги дава назаем. 
 - Махни се най-накрая - Уил не мирясваше
 - Добре де! 
 Момчето се обърна и бързо си излезе, като остави Уил да се подпира изчервена на вратата. Какво по дяволите се случи туко що? Защо тоя перверзник влезе така нагло. 
  След като се изкъпа и продължи да проклина Адам на ум, Уил облече дрехите, които елфката и' зае. Беше къса рокля и зелен клин. По принцип момичето не харесваше такви анеща, но какво да правеше. Обу кецовете си и излезе. 
   Когато стигна до долу видя, че всички вече са се стегнали за път. 
  - Какво става? Тръгваме вече? 
  - Даже закъсняваме - каза Капи
  - Адам приготви и твоите неща. - добави Рокаф
  - Аз имам неща - очуди се Уил 
  - Просто някои неща, които ще са ти от нужда. Ще разбереш, когато му дойде времето - намигна и' той. - Както и някои неща върху които да спиш, когато лагерувате. 
  - Благодаря - каза тя на Адам, като не го погледна в очите. Явно другите не знаеха за случилото се. 
  - Хайде да тръгваме тогава - обади се и Ир
  - Пазете се деца - приключи разговора Рокаф, след което с Капи излезнаха. 
  Няколко минути поо-късно и останалите бяха на път.

Част 15

   Уил връхлетя в стаята и се настани на един стол, като гледаше доста злобно. 

"Добре Уил, спокойно ... той е просто голям кретен!"

" - С хубави очи и секси задник?" - чу се гласа на Луиноелл

"МЛЪКВАЙ ЛУ!" 

" - О, стига, знаеш, че си го мислиш! Аз просто казвам очевидното!"

"А то е?"

" - Че го харесваш, разбира се"

"Няма такова нещо! Не бих могла да харесвам такъв кретен! Разкарай се!"

" - Добре де, отричай го щом искаш! Междудругото харесва ми Лу, добре го измисли"

"Махай се .."

  Момичето остана само в собствената си глава. Боже не можеше дори за секунда да остане сама! Но дали Лу беше прав? Не, не, не, не, не, по дяволите НЕ, НЕ! ... НЕ! Невъзможно е! Не!

  Тя се стресна, всички я гледаха. през ума и' мина мисълта, че е пропуснала нещо много важно докато е водела спорове със себе си и Лу. 

- Какво? - попита тя гузно

- Попитах те добре ли си - отвърна Капи 

- О да, да, нищо ми няма. 

- Тогава се съсредоточи! - скара и' се сока

- Хубаво де .. - тя се намръщи

На фотьоила беше Рокаф, една малка таборетчица до него се заемаше от Капи. Отсреща седеше Уил, а на дивана се разполагаха  Адам и Ир седяха един до друг. Уил усещаше, че между тях имаше история. Не, че беше особено добра в тези неща, но им личеше прекалено много. И очевидно не се бяха забравили, защото и двамата се изчервяваха леко, когато погледите им случайно се срещнеха. Уил въздъхна. И следователно всички я погледнаха.

- Та какво решихме да правим? - попита тя бързо, за да смени темата.

- Ще трябва да направим някои проучвания, но междувременно ти трябва да изпиташ силите си в истински бой. - каза Рокаф

- Добре ... - отвърна момичето, знаейки, че не може да промени нищо по въпроса.

- За това аз и Капи ще отидем да разузнаем какво точно знаят черните магьосници и в каква опасност се намираш. Докато вие тримата, по-младите ще отидете в една гора наблизо, където в момента вилнее някакъв звяр и тормози животните и хората в селцето, намиращо се в центъра. Гората се казва Алана.

   Този път Уил въздъхна вътрешно. Страхотно трябваше да пътува с двамата бивши любовници, като единия от тях е досадния Адам.

- Кога тръгваме - попита тя, като изражението и' беше някак безразлично, или поне така изглеждаше.

- Веднага. - отвърна Капи

- Първо искам да си взема душ, ако може.

  Адам въздъхна отегчено

  Уил стана и излезе от стаята. Сега .. къде беше банята.

Част 14

  Уил се беше попаникьосала. Не очакваше Адам да се събуди .. нали сепеш дълбоко .. Тя преглътна шумно.

  - Хващам те да ми ровиш под леглото и единственото, което имаш да ми кажеш е .. опа?!

  - Ами .. изпуснах си .. обецата. Тя такова .. падна докато ставах. 

  - Аха ... - очевидно не и' вярваше, но я остави да и' се размине.

  - Намери ли каквото търсеше там долу? 

  - Да, закачих си я. - тя показа ухото си. 

  - Браво. 

  - А защо по дяволите ме изрита - погледна го злобно момичето.

  - За да се научиш, че не се рови под чужди легла!

  - Да ама болеше - тя приви очи, за да изглежда по-злобно и се приближи по-близко до него. 

  - Следващия път ще боли повече! - каза Адам на сантиметри от лицето и', гледащ също злобно.

 Уил претръпна за секунда, но бъзо се окопити.

  - Глупак - каза тя и се обърна с гръб към него. 

  - Хм .. - каза Адам и се върна на дивана - Изпий си чая, ще ти помогне да се успокоиш!

  Момичето не каза нищо, само взе чая и започна тихо да го пие, като гледаше прз прозореца. Тишината беше задушаваща, от онези, които могат да те убият от напрежение. Накрая Уил не издържа и измрънка.

  - Добре де, съжалявам, че надничах! Доволен ли си? 

  - Да! 

  - Грр - тя отново присви очи към него. 

  - Хайде да слизаме.

  - Ти няма ли да ми се извиниш? 

  - Че защо? 

  - Защото ме изрита кретен такъв! 

  - Заслужи си го!

  - Върви по дяволите! 

 Тя стана от леглото и излезе през вратата като хала. 

  - Жени - промълви измъчено Адам и тръгна след нея по стълбите.

Част 13

  Естествено избра да ровичка. Такава си беше от малка - любопитна и нахална. Преди години родителите и' се бяха отказали да крият подаръците и' за коледа, защото където и да ги скриеха, тя някак си винаги успяваше да иг намери. 
  Уил тихо се изхлузи от леглото и започна мисията си от нощното шкафче. В горното чекмадже откри само някакви хартийки с безмислени изречния по тях, нещо, приличащо на местна валута, и бонбонки с мухъл  по тях и труп на паяк. В долното чекмадже намери скицник с красиви пеизажи, портрети и някакви неопределени драсканици, напомнящи на комикс. Също така там имаше няколко молива, книга с описанието на всички видове в този свят и одавна увехнала четирилистна детелина. 
  Когато откри, че тук няма нищо интересно се премести към секцията, която беше пълна с различни книги. Имаше всякакви и различни заглавия, за дракони, джуджета, елфи, готварство, карате и подобни. А във витрината имаше дървени фигурки, правени ръчно. Уил предположи, че са много ценни за Адам, щом бяха сложени там. 
  Момичето реши да пропусне гаредероба, защото знаеше, че освен дрехи, там на дали има нещо друго. Тя въздъхна и се огледа отново. Адам продължаваше да дреме като пън на дивана. Уил се загледа в него. Изглеждаше толкова спокоен и .. поносим, когато спеше, но загадъчността му продължаваше да го обгражда като черупка. Тя се обърна и тръгна към леглото, когато зърна нещо под леглото. То само проблясна под светлината, но тя го долови и бързо се наведе отдолу, като остави задника си да стърчи. 
  Това, което намери отдолу беше книга .. или по-скоро тетрадка .. може би дневник. Но за нейно съжаление трябваше ключ. Тя се ядоса и удари по пода с юмрук. В същия момент усети силен удар отзад и се приземи по лице. От двата удара се вдигна прах, която погъделичка момичето в носа, принуждавайки я да кихне. Последствието беше удар на главата в желязото на леглото. Уил изруга  и се заизмъква, като междувременно кълнеше този, които я изрита. Когато се обърна, забеляза срещу себе си физиономията на ... Адам.
 - Опа .... - бяха единствните букви, които излезнаха от устата и'.

Част 12

   За нейн късмет Адам тъкмо беше станал, за да налее още чай от чайника, който седеше на масичката до вратата. Когато видя падащото момиче, той се протегна и я улови, преди да си е ударила главата в пода. Всички бяха напрегнати, защото не беше нормално младо момиче като Уил да припада. 

   - Нищо и' няма - каза Рокаф, - Просто и' се насъбра прекалено много за малко време. 

   Останалите се поуспокоиха и отново се отпуснаха на местата си

   - Адам, защо не я заведеш в твоята стая да си почине на леглото ти. И моля те, остани при нея, докато се събуди. За всеки случай.

   - Добре, сър. - момчето не изглеждаше притеснено, по-скоро раздразнено, трябваше да е бавачка. Вярно, че когато видя Уил да губи съзнание се уплаши, но сега му беше досадно. 

   Той хвана момичето по-удобно, дигна я и я понесе нагоре по стълбите към втория етаж ...

   Уил започна леко да се разбужда и отвори леко очи. Главата я болеше ужасно много, пък и се чувстваше ужасно зле, като че ли я беше сдъвкал слон, след което я е изплюл, отново я е сдъвкал, глътнал я е и я е отделил през задните си части. Тя се огледа наоколо. Намираше се в стая с легло с големината на спланя, до прозореца, огромна секция със стотици книги на отсрещната стена, къдедто се намираше и вратата, нощно шкафче до леглото, до което пък се намираше нещо като гардероб, а в другия край на стаята имаше диванче с малка масичка, където лежеше Адам и изглеждаше заспал.  

   След като се съвзе още малко, момичето забеляза чашата вече поизстинал чай на нощното шкафче, явно Адам и' го беше оставил там. Сега тя се чудеше дали да превъзмогне изкушението да се разтършува в шкафчето или да действа. След минута колебание реши ..

Част 11

Без да знае от къде и' идват силите и въобще какво прави, Уил вдигна ръце и спря меча между двете си длани. Джуджето остана очаровано и отстъпи назад.

- Виждам, че си открила това, което търсеше. - заговори той

- Да - все още се опитваше да се отърси момичето

- Е, тогава .. -той приобра меча - да отидем да хапнем нещо! 

Джуджето щракна с пръсти и времето започна да тече отново. 

- Справи се много бързо, принавам, очаквах това да отнеме много време - каза Рокаф, след което се запъти към къщурката.

Уил го последва умислена. Това наистина и' идваше в повече. Вярно, че се беше отегчила от еднообразния си и скучен живот, но толкова неща наведнъж ... Тя усещаше напрежението от това, че върху нея лежи съдбата на много хора. 

"Мамка му! Аз съм едно обикновено момиче, защо точно аз?"

"Защото не си обикновена, а точно обратното" - това беше гласа на Луиноелл

"Какво по ....?!?" - Уил се изплаши и подскочи

"Спокойно де, просто мога да разговарям с теб по всяко време .. вече."

"Да съм спокойна?! Та ти си ми в главата! ... Добре Уил, не се побъркваш ... не се побъркваш!"

"Това вече е ненормално. Хората не трябва да говорят сами със себе си."

- Млъкни! - извика момичето

- Моля? - попита Рокаф, изненадан от реакцията на момичето, вървящо зад него

- Ам ... нищо .. 

"Добре, добре ... оставям те за малко, да си починеш от мен!" 

"Благодаря!"

"Но да знаеш, че Адам е годин"

"ИЗЧЕЗВАЙ!!!!"

Няколко секунди след това джуджето и Уил влезнаха в къщата и се запътиха към другите.

- Трябва да обсъдимнещо много важно! - каза Рокаф

- И какво е то? - попита момичето

- Какво ще правим от тук нататък.

- Какво имаш предвид? 

- Вече имаш силите .. или поне част от тях ..

- Е, и?

- Време е да преминем от защита в нападение.

- Боже Господи ....

"ЙЕС" - чу се гласа на Луиноелл

Уил усещаше, как скоро ще загуби самообладание. Всичко се случваше прекалено бързо и от нея се искаше прекалено много. Главата и' пулсираше и и' се виеше свят, да не забравяме че беше пребледняла. Точно когато прекрачиха прага на стаята и влезнаха при останалите тя усети, как започва да губи съзнание ... и припадна.