Уил връхлетя в стаята и се настани на един стол, като гледаше доста злобно.
"Добре Уил, спокойно ... той е просто голям кретен!"
" - С хубави очи и секси задник?" - чу се гласа на Луиноелл
"МЛЪКВАЙ ЛУ!"
" - О, стига, знаеш, че си го мислиш! Аз просто казвам очевидното!"
"А то е?"
" - Че го харесваш, разбира се"
"Няма такова нещо! Не бих могла да харесвам такъв кретен! Разкарай се!"
" - Добре де, отричай го щом искаш! Междудругото харесва ми Лу, добре го измисли"
"Махай се .."
Момичето остана само в собствената си глава. Боже не можеше дори за секунда да остане сама! Но дали Лу беше прав? Не, не, не, не, не, по дяволите НЕ, НЕ! ... НЕ! Невъзможно е! Не!
Тя се стресна, всички я гледаха. през ума и' мина мисълта, че е пропуснала нещо много важно докато е водела спорове със себе си и Лу.
- Какво? - попита тя гузно
- Попитах те добре ли си - отвърна Капи
- О да, да, нищо ми няма.
- Тогава се съсредоточи! - скара и' се сока
- Хубаво де .. - тя се намръщи
На фотьоила беше Рокаф, една малка таборетчица до него се заемаше от Капи. Отсреща седеше Уил, а на дивана се разполагаха Адам и Ир седяха един до друг. Уил усещаше, че между тях имаше история. Не, че беше особено добра в тези неща, но им личеше прекалено много. И очевидно не се бяха забравили, защото и двамата се изчервяваха леко, когато погледите им случайно се срещнеха. Уил въздъхна. И следователно всички я погледнаха.
- Та какво решихме да правим? - попита тя бързо, за да смени темата.
- Ще трябва да направим някои проучвания, но междувременно ти трябва да изпиташ силите си в истински бой. - каза Рокаф
- Добре ... - отвърна момичето, знаейки, че не може да промени нищо по въпроса.
- За това аз и Капи ще отидем да разузнаем какво точно знаят черните магьосници и в каква опасност се намираш. Докато вие тримата, по-младите ще отидете в една гора наблизо, където в момента вилнее някакъв звяр и тормози животните и хората в селцето, намиращо се в центъра. Гората се казва Алана.
Този път Уил въздъхна вътрешно. Страхотно трябваше да пътува с двамата бивши любовници, като единия от тях е досадния Адам.
- Кога тръгваме - попита тя, като изражението и' беше някак безразлично, или поне така изглеждаше.
- Веднага. - отвърна Капи
- Първо искам да си взема душ, ако може.
Адам въздъхна отегчено
Уил стана и излезе от стаята. Сега .. къде беше банята.
