Част 8

След като приключиха с чая и общите приказки, а те отнеха доста време, защото очудващо Капи и Рокаф се оказаха много сладкодумни, Уил и джуджето се запътиха към задния двор, който беше огромен. Момичето беше настанено на един камък да седи и да чака, докато стареца правеше някакви сложни съчетания с ръце и говореше на разбираем, очевидно, само за него език. Междувременно червенокоската седеше и плюеше семки, които бе успяла да си отмъкне при преминаването през кухнята, по едно врабче, кацнало на дървото над нея. След известно време Рокаф дойде при нея:

- Готово

- Е, време беше! Какво прави толков амного време - попита тя

- Образувах балон около нас. Имам предвид в момента времето навсякъде е спряло, освен за нас. Така ще можем да тренираме и да не губим малкото ценно време, което имаме. - обясни той

- Ахааааа - момичето се позамисли - И сега какво? 

- Сега ще тренираме! 

- Да де, ама как? 

Джуджето седна на камъка до нейния и започна да медитира.

- Кво, ти да не си будист та си се кръстосал така? - попита тя

Шегата и' беше игнорирана.

- Искам от теб да се съсредоточиш и да постигнеш вътрешен мир със себе си. Тогава и само тогава, ще получиш онова, което търсиш. 

- А аз какво търся? - очудено го погледна Уил 

- Ще видиш, когато го намериш.

- Говориш безмислици! Дървен дърт философ! Предполагам като всички философи и ти си девствен?!!? 

Рокаф отново я игнорира и продължи с медитацията. Момичето реши, че щом се налага ще го направи, защото иначе кой знае какво щеше да и' направи това побъркано старче. Тя кръстоса крака, постави ръцете си върху колената, затвори очи и се опита да се съсредоточи. Така .. значи трябваше да забрави всичко, това не и' се отдаваше, защото в нейната глава обикновенно беше като претъпкан софийски трамвай номер 7, като изключим миризмата - всички се бутаха, тъпчеха и не можеха да се доредят да слязат - това представляваха и мислите на Уил. Все пак тя се опита да разкара всичко това от главата си. Заслуша се във повея на вятъра, който нежно галеше есенните листа на дърветата. В мрака пред нея се откри гледка на падащо листо, то беше свежо и зелено и спокойно се носеше към повърхността на тъмната, черна вода, накрая съвсем нежно се долепи до нея и все пак предизвика вълнение. 

- Това си ти - гласа на джуджето я върна от транса. 

- Как знаеше какво видях?!

- Защото това видение ми се явява от 18 години. От както си родена, аз виждам и тълкувам това пророчество. 

- Искаш да кажеш, че аз съм тази, която ще разсее мрака? Че дори едно нищо неподозиращо същество може да предизвика такъв хаос в света на черните магьосници?!

- Точно так!

- А как се предполага да го нарпавя?

- Със сила естествено! Със сила и разум.

- Но аз не знам как да се бия! Мога само да запалвам огън и то не дорбе!

- За това сега започваме истинската тренировка. 

- Това не ми звучи дорбе - Уил въздъхна тежко

- Ще се дуелираме!

- КАКВО?!

Част 7

Уил и Капи чуха вратата на избата да се отваря. Сока беше изгасил светлината и бяха на тъмно, но след като вратата се отвори нахлу светлина, както и чист въздух. Чуха се стъпки, които приближаваха доста бързо към тяхното скривалище. Без много да му мисли момичето изчака точния момент, грабна едно парче стъкло, което се намираше наблизо, и се метна срещу врага. Направи бърз скок и салто и се озова върху него... 

Няколко секунди Уил и "врагът" и' се гледаха, като тя мигаше на пресекулки, защото това беше Адам, а тя се беше разпростряла удобно върху гръдният му кош и притискаше остро парче стъкло към гръкляна му. Тя бързо стана и му помогна да стане, като измънка нещо подобно на "Извинявай". Докато тупаше праха от себе си тя забеляза, че зад него, на няколко метра, беше застанало високо момиче с права, дълга пепеляво руса коса и дълги уши. Определено беше елф, защото излъчваше някаква странна успокояваща аура. Беше покрита с черно наметало. 

След като забеляза очудването на Уил, Адам побърза да отбележи:

- Това е моя стара приятелка. Израстнахме заедно, но после поехме в различни посоки. 

- Казвам се Ир - представи се непознатата

- Ъм ... аз съм Уил. 

Капи излезе и предложи на групата да се преместят в хола, за да си поговорят нормално. 

Когато се озоваха в хола, завариха там Рокаф, който очевидно вече беше овладял простата си и нейните желания. Пред него отново бяха наредени чаши чай, кана и бисквитки. Групата се нареди около маста и си сипа чай. Първи заговори Капи:

- Е, добре, какво се случи докато ние бяхме в подземието? - попита той

- Ами .. - започна Адам - Аз отидох да отворя вратата и когато го направих пред мен стоеше черна качулата фигура, аз тайно се пресегнах за камата си за всеки случай и попитах "Кой си ти" Не последва отговор, но за сметка на това Ир свали качулката си, а аз извадих камата и за малко да не я намушкам.

- А какво правиш тук, момиче? - попита Рокаф

- Дойдох да ви предопредя - отвърна тя - Черните магьосници са рабрали, че Избрания се е появил и искат да го довършат. 

- Знаят ли кдъе е? - веднага по пита Капи

- Не, за сега. А вие знаете ли? 

Уил се поизчерви и погледна настрани. 

- Тя е Избрания - посочи Адам с лека ирония. 

Червенокоската го стрелна с убийствен поглед. 

- Какво възнамерявате да правите? - попита Ир, очевидно не много изненадана от отговора.

- Ще я обучим - студено каза Рокаф

- Но това ще ви отнеме много време!?!?! 

- Не и ако използваме някоя и друга магийка - усмихна се джуджето. 

- Кога започвате?

- След като приключим с чая - отвърна той

- Стой, кога? Какво? Защо?!!? - изненадана изфъфли Уил

- Чу ме .. за това си хапни и си почини, чака ни мнооого работа. 

Уил въздъхна отчаяно и захапа една бизквитка .. очертаваше се дъъъълъг ден, а тя дори не предполагаше колко точно дълъг.

Част 6

След като влезнаха в къщата, докато Уил заключваше вратата, Капи извика Адам и Рокаф. Уил се обърна към тях и погледа и' срещна този на Адам. Неговите студени, изпълнени със скръб очи срещнаха нейните подпухнали и зачервени изпитващи болка очи. Това се случи само за секунда, тъй като момичето отмести поглед. 

- Навън видях някой. Идваше насам и беше на кон. - обясни тя

- Кой? - попита Рокаф

- От къде да знам? Не живея тук! 

- Опиши го - предложи Адам

- Няма време - прекъсна го Капи - трябва да действаме

Всички се скупчиха на малкото прозорче до вратата. И наистина в далечината доста бързо се носеше една фигура в черно наметало яхнала бял кон. Беше прекалено дале, за да може да се каже нещо повече.

- Какво ще правим? - попита Уил 

- Вие се скрийте в мазето, ако идват за вас, трябва да сте възможно най-неоткриваеми - бързо каза Рокаф - Капи, знаеш къде е!

Сока кимна и поведе Уил към една стена. Той чукна по една от тухлите и до тях се отвори тайна врата. Без много да се чуди момичето влезе вътре, а Капи я последва, като затвори вратата след себе си. Вътре беше тъмно, не се виждаше нищо и миришеше на застояло. Тази миризма се сещаше с лекия аромат на вино, който се носеше от бъчвите, които Уил видя след като Капи запали една факла. Двамата намериха едно закътано местенце и се свиха там в очакване.

Междувременно Адам и Рокаф заличаваха всички следи от присъствието на гостите си. Скоростта им наистина беше изумителна и биха печелили добри пари на Земята. След като приключиха момчето отиде в кухнята и започна набързо да скалъпва нещо за хранене за прикритие, от своя страна Рокаф отиде в кенефа. Е, стар е все пак, простата го алармира. 

След няколко минути на вратата се позвъня. Адам отиде да отвори, като преди това се обеди, че камата му е на същото място на което я е оставил. Той отвори вратата и пред него изникна голяма черна фигура. Не черна в буквалния смисъл на думата, просто човека се беше наметнал с черно дълго наметало, чиято качулка скриваше лицето му. На гърба си носеше лък и стрели, а изпод мантията долу се подаваше върха на зелен ботуш. 

...

Част 5

След като изхвърча като фурия от стаята Уил отиде на брега на езерото и започна да хвърля камъчет ридаейки. През целият и' живот всички са очаквали много от нея и тя бе свикнала с това и вече не и' правеше впечатление. Но това .. това беше прекалено много дори и за нея. Тя не беше обучна, е, имаше някакви познания в магьосническия дял, които бяха заслуга на Агатор, но те се простираха до това да запали обора му (по погрешка) или да изпусне овцата в езерото и тя да се одави. Общо взето обикновени неща. Тя винаги знаеше, че това не и' се отдава много и не се напъваше да го усвой. А сега се очакваше да спаси цял свят?!?! Как по дяволите става това? И отгоре на всичко този Адам .. този глупав, неблагодарен кучи син се държеше толкова гадно с нея... Тя спря да хвърля камъчета и зарови глава в коленете си като започна да плаче още по-силно, но без глас.

Момичето чу шум близо до себе си, което я накара да излезне от "транса" си и да се огледа. Беше Капи. Той долетя и седна до нея. Постояха така, в мълчание, няколко минути, след което сока се обади. 

- Не го приемай толкова навътре. 

Уил не отговори

- Просто Адам е преминал през много. - продължи той - Може би някой ден ще ти разкаже какво се е случило, но аз не мога да говоря от негово име. 

Момичето отново не отговори. Сега сълзите и' бяха засъхнали по бледото и' лице и тя гледаше нещо в другия край на езерото. 

- Наистина съжалявам, че трябва да те поставим в тази ситуация. Но .. ти си Избраната и нашето бъдеще лежи на раменете си. Знам, че вероятно ти идва в повече. 

Уил се размърда и стана бързо, но тихо и полунаведено, като повлече сока след себе си. 

- Някой идва ... - съобщи му тя и продължи да го влачи към къщата.

Част 4

След 15 минутна борба да отърват Адам от Уил, Капи и Рокаф най-накрая го изтръгнаха от хватката на момичето, което се оказа много по-силно от колкото изглеждаше на външен вид. По лицето на Адам имаше няколко драскотини, а и без това опърпаната му тениска стана още по-опърпана, косата му хвърчеше на всички страни, а той гледаше злобно към момичето.

- Много зряло от твоя страна - нападна я той

- Майната ти - не му остана длъжна тя.

От своя страна Уил беше само прашна от въргалянето по пода, е както и факта, че в момента не виждаше нищо от купищата коса, които падаха върху лицето и'.

Рокаф предложи да седнат и да поговорят спокойно, на което естествено всички единодушо се съгласиха. След няколко минути тягостно мълчание Капи започна разговора.

- Значи продължаваш да твърдиш, че не знаеш защо си тук и за каква мисия става въпрос? - обърна се той към Уил

Тя кимна утвърдително.

- Все пак в пророчеството не се казва с точност какво трябва да правим и дали идва научена. - заключи сока

- Да, но това си е чиста подигравка! - възрази Адам

- Момче, - започна Рокаф - в пророчестовото е казано, че ние трябва да направим всичко възможно да помогнем на Избрания. - последва кратко мълчание, след което джуджето продължи - Може би, това не е каквото сме очаквали, но трябва да се примирим и да започнем обучението.

- Какво обучение - попита Уил озадачено

- Твоето обучение - отвърна той

- О, просто прекрасно .. пак училище - намръщи се тя

Но в този момент се случи нещо, което стресна Уил и я накара да подскочи - Адам се изправи внезапно, удари по масата и почти крещейки каза:

- Родителите ми умряха заради тази сган, която вилнее из нашите земи, а вие искате да ми кажете, че ще си играя на учител и ученичка със тази лигла тук?!

В първия момент момичето се стресна, но веднага се окопити и не остана длъжна.

- Какво си мислиш, че искам да съм тук ли? Че на мен не ми липсват семейството и приятелите? Че не искам да съм в стаята си, в леглото си, а тук?! - гнева на момичето започна да се отприштва и тя усети как крещи - Не знам защо съм тук, но не е по моя воля! Ако не ме искате, върнете ме обрано! Защото нито искам да съм на това забравено от Бога място, нито искам да съм с вас! - тя излезе бясна от стаята, като тръшна вратата след себе си.