Част 21

     Уил отвори очи и откри, че се намира отново във вътрешния си свят. Не че го позна първоначално, защото мястото се беше променило доста, но фигурата на Лу пред нея говореше сама за себе си. Мястото този път беше стаята и' обратно в нейния свят - малка, но уютна. Цялата беше боядисана в лилаво, а по стените бяха закачени стари плочи и ленти от касети. Леглото и' беше оправено и покрито с кувертюрата, която беше направила специално по поръчка със снимки на любимите и' изпълнители. От доста време не се беше сещала за това място, нито пък за музиката си, напоследък нямаше време за това, което я натъжи, защото можеше да и' се отрази наистина добре. Лу беше седнал на бюрото и'. 

    - Защо тук е различно? - попита го тя

    - Ти ми кажи. ти определяш какво е ... или по-скоро подсъзнанието ти. 

    - Харесвам подсъзнанието си...

    - По-важното е - прекъсна я Лу, сериозно, което не беше типично за него, - че трябва да престанеш с тези припадъци и прочие. 

    - Извинявам се, но не го правя нарочно. 

    - Да, но как очакваш ако не си достатъчно силна психически, да си достатъчно силна физически?

    - Да не мислиш, че ми е лесно? - момичето се ядоса, всички очакваха толкова много от нея без въобще да се заинтересоват как се чувства тя и дали го иска.

    - Знам, че не ти е лесно, но разбери, че наистина си важна, ако научиш как да контролираш силата си и мен ще оправдаеш очакванията им, нямаш си и представа на какво сме способни.

    Уил мълчеше. Да, беше ядосана, но знаеше, че Лу е прав. Дразнеше се от това, не искаше той да е прав, мразеше когато тя не е права, но в момента така седяха нещата, че нищо което и' харесваше нямаше да се случи в скоро време.

    - Добре твърдоглавецо, какво ще правим? 

    - Следващия път когато тренираш трябва д аме повикаш и да използваш силите ми. 

    - А това как ще стане? 

    - Лесно, стига да е в правилната ситуация. С времето ще се усъвършенстваш, само първите няколко пъти е трудното.

    - Добре .. съгласна съм, ще дам всичко от себе си

    - И моля те не се подавай психически. Знам, че е трудно за теб, но е от голямо значение да си силна психически, в противен случай отслабваш и моите сили.

    - Ще се постарая.

    - Радвам се.

    - А сега мога ли да си ходя? 

    - Да .. отвори очи.

   Клепачите на момичето се отвориха и тя установи, че лежи в някаква стая, предположи, че е стаята на Джак, защото нямаше чия друга да е. Фокусира Адам, който четеше нещо и беше седнал до нея в леглото. За първи път тя усети аромата му .. миришеше на свежа трева, което беше странно за мъж, тя очакваше да мирише на пот. Е, явно и той крие изненади.

    - Хей защо си ми в леглото, не се ли чувстваш нахален. - смъмри го Уил докато се изправяше да седне в леглото.

   Адам рязко се обърна към нея и захвърли книгата. Гледаше я няколко секунди, в които момичето се почувства доста неловко, след което посегна към нея и я прегърна силно. Това вече я шокира.