петък, 18 септември 2009 г.

Част 3



Рокаф влезе в стаята, като в ръцете си носеше поднос с четири чинии и чайник, както и малка симпатична захарничка. 
- Защо четири чаши? - прошепна Уил на Капи, толкова тихо, че той едва ли я чу
- Защото млада госпожице, моят чирак ще се присъедини. - отвърна джуджето, което стресна момичето .. как я чу?

- О .. чираци .. винаги са ми били нахакани. 
- Е, Адам не е такъв. - отбеляза Рокаф
- Да се надяваме - намръщено отвърна момичето. 
Точно когато изричаше това във стаята влезе Адам. О, тя беше сигурна, че това е той, защото носеше чинийка със курабийки и определено приличаше на чирак. Но не беше обикновен чирак .. защо ли? Защото беше толкова секси, че на Уил и' идваше да го затвори в някоя от хилядите малки стаички в тази барака и да си поиграе доста дълго с него. В общи линии той изглеждаше така: висок, с черна коса и сини очи, много секси, носеше опърпани днки и стари гуменки, а тениската му беше широка и оръфана на места. О, да и май беше елф.

- Здравейте! Аз съм Адам, приятно ми е да се запознаем. Надявам се да се чувствате добре - момичето остана като гръмнато, та той имаше невероятен глас ... олеле малее .. не .. НЕ! трябва да се съсредоточи върху мисията! Точно така! Мисията! ... Която е?
Докато другите си разменяха мили думи, нашата героиня се опитваше да стигне до извода за каква мисия става въпрос.
- Добре де .. каква мисия? - попита тя най-накрая
- Какво имаш в предвид, млада госпожице? - попита джуджето
- Имам предвид, че този тук - тя посочи Капи - ме довлече до тук под предтекст, че съм трябвала да извърша някаква "спецялна" мисия. Тази мисия! 
- Това е той? - обърна се Рокаф към Капи

- Той е тя? - допълни го още по-объркания Адам
- Но как е възможно? - довърши джуджето
- Не ме питайте, нямам си и напредстава. Та тя дори не знае какво прави! Как се очаква да ни спаси?! - отвърна ядосан Капи
- Ъм ... извинете - Уил се опита да ги прекъсне
- Но тя дори не е обучена?! - Рокаф я игнорира
- Как да очакваме да ни предпази, след като дори себе си не може да предпази?! - доста саркастично подхвърляне от страна на Адам
- А бе я си гледай работата! Искаш ли да ти покажа как се отбранявам?! А?! - разгневената Уил, беше достигнала почти цвета на косата си и в лицето. 
Отново никой не и' обрна внимание.
- Това ми пратиха, вие се оправяйте, аз не мога да я търпя! - отвърна сока
- Ама .. погледни я - въздъхна младежа
И това беше върха на сладоледа. На Уил и прекипяха лайната, засили се и се метна злобно върху Адам ... 




Няма коментари:

Публикуване на коментар