Част 4

След 15 минутна борба да отърват Адам от Уил, Капи и Рокаф най-накрая го изтръгнаха от хватката на момичето, което се оказа много по-силно от колкото изглеждаше на външен вид. По лицето на Адам имаше няколко драскотини, а и без това опърпаната му тениска стана още по-опърпана, косата му хвърчеше на всички страни, а той гледаше злобно към момичето.

- Много зряло от твоя страна - нападна я той

- Майната ти - не му остана длъжна тя.

От своя страна Уил беше само прашна от въргалянето по пода, е както и факта, че в момента не виждаше нищо от купищата коса, които падаха върху лицето и'.

Рокаф предложи да седнат и да поговорят спокойно, на което естествено всички единодушо се съгласиха. След няколко минути тягостно мълчание Капи започна разговора.

- Значи продължаваш да твърдиш, че не знаеш защо си тук и за каква мисия става въпрос? - обърна се той към Уил

Тя кимна утвърдително.

- Все пак в пророчеството не се казва с точност какво трябва да правим и дали идва научена. - заключи сока

- Да, но това си е чиста подигравка! - възрази Адам

- Момче, - започна Рокаф - в пророчестовото е казано, че ние трябва да направим всичко възможно да помогнем на Избрания. - последва кратко мълчание, след което джуджето продължи - Може би, това не е каквото сме очаквали, но трябва да се примирим и да започнем обучението.

- Какво обучение - попита Уил озадачено

- Твоето обучение - отвърна той

- О, просто прекрасно .. пак училище - намръщи се тя

Но в този момент се случи нещо, което стресна Уил и я накара да подскочи - Адам се изправи внезапно, удари по масата и почти крещейки каза:

- Родителите ми умряха заради тази сган, която вилнее из нашите земи, а вие искате да ми кажете, че ще си играя на учител и ученичка със тази лигла тук?!

В първия момент момичето се стресна, но веднага се окопити и не остана длъжна.

- Какво си мислиш, че искам да съм тук ли? Че на мен не ми липсват семейството и приятелите? Че не искам да съм в стаята си, в леглото си, а тук?! - гнева на момичето започна да се отприштва и тя усети как крещи - Не знам защо съм тук, но не е по моя воля! Ако не ме искате, върнете ме обрано! Защото нито искам да съм на това забравено от Бога място, нито искам да съм с вас! - тя излезе бясна от стаята, като тръшна вратата след себе си.