Изведнъж всичко около Уил стана светло. Тя се намираше в някаква градина .. или по-скоро втрешна градина, защото имаше покрив, въпреки че беше на високо. Цветята бяха странни, в различни цветове, с различни големини. Дърветата също. Беше доста свръхестествено за свят, но напоследък се беше нагледала на таквиа неща. Но най-странното беше момчето пред нея. Той беше на около 19-20 години, с тъмна коса, червени очи .. до тук сравнително нормално, но нещото което не можеше да не се забележи, бяха огромните му черни крила. Момичето замръзна на място. Какво по дяволите? Кой е този? Какво искаше?
- Аз съм Луиноелл. - отвърна той, очевидно знаещ какво си мисли Уил.
- Ъм .. аз съм .. - започна тя.
- Знам коя си. Въпроса е кой съм аз, нали?
- Прав си. - отвърна момичето, - Ще ме открехнеш ли към тази тайна?
- Аз съм като ангел-пазител. Твоят ангел-пазител. Но не си мисли, че имам ореол и всичките му там екстри. И да крилата ми не са бели. Защото в действителност съм творение на един магьосник, не съм истински, Божи ангел. Преди 18 години, когато на тази земя цареше спокойствие и разбирателство, когато нямаше война и смрът, нямаше кръв, която да се пролива напразно живееше един магьоник - Гуйден. Той беше велик магьосник, един от най-могъщите по онова време, хората идваха при него за отговори, за помощ, дори просто за разговор с приятел. Но тогава всичко се промени. Черните магьосници завзеха този свят. - той спря за момент, но продължи - Гуйден се скиташе с месеци, криеше се, едва преживяваше, почти не се хранеше. Тогава създаде мен. Създаде ме и ме всели в едно новородено момиче, едно момиче със съдба за която някой бяха мечтали, а други дори не можеха да си представят. Това момиче си ти Уил, ти си това бебе на чиито рамене тежи съдбата на този свят.
Двамата помълчаха, само се гледаха, докато момичето осмисляше казаното.
- Добре ... значи .... така ... И все пак имам един въпрос. Каква е твоята работа?
- Аз съм войн, аз съм твоята сила, аз ще ти помагам да оцелееш, моите умения са и твои умения, моята сила е и твоя сила ... аз се подчинявам на теб и на твоите заповеди.
- А защо не си се показал до сега?!
- Защото трябваше да бъда повикан. 18 години седя затворен тук и наблюдавам всеки момент от живота ти ...
- .. перверзник ...
- ... съпреживявам чувствата си ... и напълно те разбирам.
- Добре .. и сега какво правим?
- Отиваме да те спасим от Рокаф - след като изрече това, Морк щрякна с пръсти и всичко изчезна.
Уил се свести и отново беше под меча на джуджето, който прииждаше към нея, но този път тя усещаше силата и знаеше, че ще го спре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар