Част 9

- Ама не, не, не, не! Стига си се шегувал - Уил започна да заотстъпва назад. - Гледай сега, аз ... аз съм ... Какво правиш?!!

Рокаф беше извадил от робата си дълъг меч, който проблясна на слънчевата светлина. Момичето изпадна втиха, вътрешна истерия, а джуджето продължи да върви към нея. Докато остъпваше назад, Уил се спъна в едни от много камъни, които лежаха наоколо, и тупна на земята по гръб. Докато се усети Рокаф вече замахваше към нея. Момичето някак си успя да се претурколи в последния момент, за да забележи как оръжието се стовари със страшна сила на мястото, къето тя лежеше до преди миг. Момичето се заоглежда за някакъв предмет, които можеше да и' послужи за самозащита, погледът и' се спря върху една дълга и сравнително дебела пръчка. Уил се претърколи и грабна пръчката, след което бързо се изправи и зае отбранителна позиция - трябваше да се защитава.

Джуджето отново се приближаваше към нея, но този път момичето се чувстваше по-уверено, защото имаше оръжие (или подобие на такова) за самозащите, пък и първоначалното и' стъписване премина. Той отново замахна с меча към нея, но срещна пръчката, като остави резка върху нея, но не я чупи. Стареца използва мръсен номер и докато двамата седяха със срещнати оръжия във въздуха, той леко подскочи и я ритна в свивката на коляното, което накара момичето да падне на колене и да се разсее за момент, което и беше нужно на Рокаф. Тя вдигна поглед и видя острието на милиметри от лицето си. Край, това беше ... щеше да си умре млада, без да осъществи мечтите си... Не! Не искаше да умре така, не трябвше да умира така! ВЪобще не трябваше да умира! Тя силно стисна очи от яд.

В този момент всичко около нея стана тъмно и когато Уил отново отвори очите си не виждаше нищо друго освен тъмнината. Това ли е? Мъртва ли беше? Къде се намираше? Не трябваше ли да е светлина, а не тъмнина? Докато расъждаваше над този въпрос някой се прокашля зад нея, тя остъди, че е на около два метра. Момичето се обърна, но не видя никого. 

- Кой си ти? - попита тя, опитваща се да запази самообладание - И къде се намирам? - добави след малко.

- Бих могъл да ти кажа, ако пожелая. - гласа беше мъжки.

- А желаеш ли? 

- Това зависи напълно от теб - отговори странника 

- Какво имаш предвид?

- Не знаеш ли кой съм? 

- Ами .. не ... 

- Не са ли ти казали за мен?

- Мисля, че са пропуснали да споменат този изключително важен факт. - отвърна момичето. След малко добави - Мога ли да те видя? 

- Щом желаеш. 

Той пристъпи към нея ...