Уил тихо вървеше след останалите двама и мълчеше, докато те обсъждаха някаква странна случка от детството и се смееха. Вървяха вече от 4 часа и нещо (поради липсата на часовник тя не знаеше точното време) и тя беше изморена, но не смееше да се обади. Все пак очакваше скоро да спрат за почивка. Пък и започваше да се стъмва, сигурно скоро щяха да си направят лагер.
След два часа спряха и си направиха лагер. Момичето вече се чувстваше като парцал, но не се оплакваше. Ир беше отишла да хване дивеч, докато Адам правеше огън, а Уил се бореше със тревите, опитваше се да ги окоси, за да има място, където да легнат. Скоро Адам приключи с огъня и седна на един път наблюдавайки опитите на момичето. През цялото време не си бяха казали и думичка, но и двамата усещаха, че трябва да се държат като възрастни и да приемат факта, че такива неща се случват.
- Виж, извинявай за по-рано - каза момчето плахо.
Уил се обърна и го погледна, като си лепна една усмивка
- Не, не, няма проблем. Само моля те следващия път внимавай повече като влизаш в бани, където може да има други хора.
- Хаха обещавам.
Момичето се обърна и продължи да се мъчи с тревата. Отново настна мълчание. Уил си помисли, че това е единственият им нормален разговор от както са се запознали. В следващия момент се разпищя и замръзна пищейки. Адам се сепна и отиде до нея. Като го видя те му се метна на врата и продължи да вика.
- Стой, спри се! - но момичет продължаваше да вика - Уил млъкни ще ни намерят, ще дойде някой неприятел. - тя не спираше - Млъкни! Ще те удара!
Но дори тази заплаха не спря момичето. Тогава Адам хвана главта и' и я принуди да го погледне, като с другата си ръка я държеше за устата, за да и' попречи да вика.
- Сега ще те пусна и ще ми кажеш какво по дяволите става! И без да викаш!!
Уил кимна. Той я пусна.
- Там .. има .. змия ... - тя зарови глават си в гърдите му. Цялата трепереше.
- Добре, пусни ме, за да мога да я убия.
- Не искам - чу се приглушения глас на момичето - Страх ме е.
Момчето погледна към нея. Изглеждаше толкова изплашена и мила. Въобще не приличаше на звяра, който обикнвено беше. Адам дори си помисли, че е сладка, но веднага прогони тази мисъл от главата си.
- Слушай - започна той - Ще те пусна и ще си зад мен, няма да може да те догони там.
Уил кимна и го пусна. След миннута Адам вече беше убил змята и разкарал остатъците някъде надалеч. Момичето вече се беше успокоило и пак беше предишното си аз.
- Благодаря - каза тя, все пак
- А за нищо - отвърна и' Адам.
В този момент се появи Ир с огромен глиган. Изпекоха го, наядоха се и си легнаха. Този път и Уил се присъедини в разговорите. Накрая висчки заспаха бързо, защото бяха изтощени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар