Вървяха още няколко дни, през които Ир обучаваше Уил да държи меч и горе-долу да се защитава. Елфката и' беше дала прекрасен меч и една малка кама и двете изработени от нейния народ. Все пак момичето имаше някакъв напредък и се учеше учудващо бързо, дори Адам нямаше как да не го признае.
Уил призна, че Алана беше доста приятно място, дишаше се спокойно и имаше различни растения и животни, например докато се къпеше в реката беше убедена, че видя някакви мелези между зайци и риби, които бяха много сладки.
Най-накрая стигнаха до центъра на гората, където се намираше селцето, което търсеха. Селището не беше много голямо, но за жителите си беше предостатъчно. Само едно нещо не се нравеше на нашите герои .. беше много пусто, да си го признаем нямаше никакви хора. Изведнъж групичката спря и Адам затвори очи. Уил побутна Ир.
- Какво прави тоя хахо?
- Търси хората ..
- Не му ли е малко трудно със затворени очи?
- Това са част от уменията му ..
- Аха в това число включваме и перверзните му наклонности
- Тихо, разконцентрираш го.
Уил започна да си мърмори нещо и в следващия момент Адам се запъти нанякъде. Няколко минути по-късно бяха пред портата на огромен хамбар. Момичето не смееше вече да пита. Елфката почука на вратата. Нищо. Тя почука отново. Пак нищо.
- Ние сме приятели. Идваме да помогнем. - каза Адам
Тишина. След което се чуха стъпки и шушукане. Отвътре се чу глас, приятен мъжки глас.
- От къде да знаем, че не сте на страната на черните магьосници?
- Защото водим Избрания - обади се Ир
- И избрания е тя - допълни Адам
Вратата се отвори и откри гледката на претъпкано място с хора. тук кипеше от живот, напрежение и .. страх, уил можеше да го усети. Иззад вратата се показа строен младеж облечен в черни панталони и тъмнозелена риза, отгоре носеше също зелено наметало, косата му беше русолява, а очите тъмни като маслини. Уил се вторачи в него. Ир направи лек реверанс и изрече нещо като "принц Джак". Адам пък се наежи и просто кимна с глава.
" - Очертава се доста интересно преживяване" - чу се гласа на Лу в точния момент.
Няма коментари:
Публикуване на коментар