Докато Уил се опитваше да се отърси от красотата на индивида пред нея, той ги покани да влезнат вътре. Момичето не откъсваше очи от него и беше сръчкана от Ир, която и' съобщи, че не е прилично да зяпа така. В хамбара се беше събрало цялото место население и беше като малко селце. Имаше нещо като сергийки, по нататък се виждаше трапезария, както и спално отделение.
- Съжалявам, че не ви отворихме веднага, но страха тук е голям.
- Принц Джак не трябва да се извинявате. - каза Ир
- Джак - кимна му Адам.
- Адам - върна принца.
Уил се приближи до елфката и и' прошушна.
- Кой е този и защо с Адам се гледат толкова злобно.
- Това е принц Джак.
- Това ми стана ясно.
- Той е наследник на трона на страната ни, но от както черните магьосници вилнеят и превзеха трона той не може да заеме полагащото му се по право място.
- А защо с Адам не се понасят?
- Ами ... - започна Ир
- Той никога не се примири, че съм по-добър от него във всичко - обади се Джак.
- Не е вярно, побеждавал съм те толкова много пъти.
- Ха-ха не ставай смешен.
Двамата отново започнаха да се гледат на кръв.
- Джак е по-големият брат на Адам. - уточни елфката.
- Чакай малко .. искаш да ми кажеш, че ... - започна Уил
- Да тези двамата са истински кръвни братя. Знам, че не си приличат.
- Не, не е това! Искаш да ми кажеш, че този тук - тя посочи Адам - е принц?! - Уил гледаше едновременно учудено и стреснато. Не можеше да повярва, че този наглец е принц.
Джак се засмя.
- Харесвам те, имаш добро чувство за хумор.
Адам го изгледа злобно и бързо промени темата.
- Какво правиш тук?
- Освен че се опитвам да спася кралството си ли?
- Все още не е твое.
- Ще бъде стига да разкарам магьосниците.
- Как пристигна.
- Ще ви разкажа всичко на по чашка вино. Последвайте ме. - той направи път на Уил и я пусна пред него, след което тръгна с нея и я разпита за това как е попаднала тук . По пътя тя му разказа всичко. Ир вървеше отзад със страхопочитание, а Адам беше на края на редицата и гледаше с презрение брат си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар