Част 23

    Оказа се, че под целия хамбар има голяма зала, предназначена за трапезария, а някъде в страни има и място за кухнята. В единия край, в центъра беше масата на важните особи, където щяха да седят и нашите герои, а в ъгъла близо до тях се намираше оркестъра. Перпендикулярно на тази седяха всички останали маси за останалите хора. Малко по малко залата започна да се пълни. Дойдоха почти всички: Джак, който беше облечен в много красиви бели дрехи и дори носеше бижута. От лявата му страна беше седнала Ир, прелестна както винаги, русите и' коси се спускаха нежно по голите и' рамене и гръб, изглеждаше невероятно в сребристата си рокля. От дясната страна на Джак беше Адам, беше с черни панталони, бяла риза и черен елек отгоре, косата му отново си стърчеше, но малко по-малко от обикновено, явно се е опитал да я пооправи, той също носеше някакви бижута, очевидно наследствени. От другата страна на Адам имаше празен стол за Уил, която още не се беше появила. 
    А тя седеше пред вратата и не искаше да влезне. Чувстваше се неудобно в това нещо в което я бяха навлекли. И косата и' ... 
"- Изглеждаш невероятно, моля те влизай, че искам да разгледам и останалите гости"
"- Лу стига си говорил глупости, изглеждам нелепо"
"- Е и? Това никога не ти е пречело досега!"
"- Какво се опитваш да кажеш?"
"- Искаш да изглеждаш добре за А..."
"- Млъкни на секундата или ще съжаляваш!"
"- Ох добре, но влизай вече!"
    Момичето въздъхна тежко и преглътна. Сърцето и' щеше да изскочи, защото тази вечер беше център на вниманието, цял ден всички си говореха как на вечеря ще се появи избраната и бяха нетърпеливи да я видят и .. естествено да наблюдават как ще се излага. Пое си дъх за последен път и влезе ....
    ... и няколко крачки по-натам изтръпна. Всички се бяха втренчили в нея и я изпиваха с поглед, тя замръзна и не можа да отлепи крака си от пода, усещаше как почва да се поти.  Но хората не я гледаха само защото беше избраната, а защото изглеждаше невероятно. Нежна светлосиня рокля се спускаше по нея до земята, беше обшита с камъни и сребърни нишки, раменете и гърбът и' бяха голи, а косата и' беше вързана в много странна форма и от нея излизаше цвете.  Седя така няколко минути, които и' се сториха вечност, когато накрая Адам дойде да я придружи до мястото и'. 
- Притеснена ли си? - попита я той
- Да .. защо всички ме зяпат така? 
- Защото изглеждаш прекрасно. 
- О, Адам да не призна туко що, че изглеждам прекрасно? - попита тя шеговито
- Няма такова нещо - засмя се момчето от своя страна. 
    След това вечерята продължи нормално и Уил се отпусна. Наложи и' се да танцува с Джак, който я изтормози и не спираше да пуска ръка по задните и' части, също танцува и с Адам, който пък беше изненадващо нежен и танца с него беше приятен. Момичето не успя да се изложи и всичко мина по вода. Но за нея те първа предстоеше изпитание тази вечер. Прибра се в стаята си, за да се оправи за тренировката. Беше се разбрала с Адам след един час да се чакат пред вратата на хамбара.