понеделник, 21 февруари 2011 г.

Част 24

     Часът беше 00:00 и единственият шум, който се чуваше в хамбара бяха тихите стъпки на Уил. Тя закъсняваше. Беше я яд, че си позволи да го направи, защото бе сигурна, че Адам ще има хаплив коментар по въпроса. Но какво можеше да направи тя като борбата с косата и свалянето на роклята се оказаха по-проблемни от колкото очакваше. Нямаше време да си вземе душ поради което все още ухаеше на парфюм с аромат на лилии, а косата и', макар и вързана, стърчеше във всяка възможна посока. Отново беше навлякла дрехите, които Ир и' беше дала, въпреки че Джак беше наредил да и' донесат други, тя си харесваше тези.
     Задъхана от тичането тя отвори вратата зад която трябваше да я чака момчето. Той обаче не беше там. "Къде по дяволите е този глупак?", ядоса се червенокоската. В следващия момент усети силен ритник в гърба си. Неочакваната болка, която се появи я вбеси още повече . Тя се завъртя като фурия, за да забележи стоящият зад нея Адам. Лека усмивка се прокарваше по устните на рошавият принц.
- Следващият път да снаеш да не закъсняваш за среща с мен - отрони той.
- Това беше подло, атакува ме в гръб! - яростта на момичето беше голяма, но реши, че няма смисъл да я покзава.
- Противниците ни са подли .. Но все пак ще ти помогна да развиеш шестото си чувство.
- Да започваме тогава. - отвърна Уил
- Не тук. Ела с мен - Адам тръгна, но без да я чака или да се обърне да провери дали тя го следва.
     Момичето въздъхна, но все пак го последва тихомълком. Тръгнаха на ляво от хамбара, след което продължиха дълго време на право, докато накрая не стигнаха езеро с обширна поляна около него. През цялото време нито един от двамата не обели и дума.
- Тук е много удобно място за тренировка - в крайна сметка се обади момчето.
- Доста е спокойно - съгласи се Уил. - Та от къде почваме? - премина тя направо към въпроса и извади оръжието си.
- Можеш да прибереш това.
- Но .. защо?
- Защото първо трябва да се науччиш да бъдеш по-спокойна и да се съсредоточаваш в битката, да мислиш преди да действаш.
- Ама ..
- Няма смисъл да ми противоречиш, знаеш че съм прав.
     Последва тишина. Момичето мразеше да не е право, но този път нямаше какво да каже за да обори Адам.
- Какво искаш да направя? - попита тя.
- Ще те науча на самоконтрол, както Рокаф научи мен.
- Това не ми звучи много обещаващо - прошепна на себе си тя.
- Трябва да медитираш, но по такъв начин, че да станеш едно с природата, да усещаш всеки полъх на вятъра, всяко падащо листо, всяко движение на тревата.
- Говориш много странно и нетипично за теб, но предполагам си го научил на изуст от Рокаф.
- О, гледай си работата, не съм длъжен да ти помагам!
- Съжалявам. Как ще медитирам?
     Адам въздъхна
- За целта ще се наложи да останеш сама.
- Защо? Не може ли и ти да медитираш? - Уил го погледна въпросително.
- Трябва да си във водата.
- Голяма работа, най-много да измръзна.
- Без дрехи ...
- Оуу .. Сега разбирам.
     Последва тишина. Момичето не искаше да остава само, но някак си обстоятелствата не позволяваха друго.
- Добре де, хубаво ... А ако някой ме нападне докато медитирам?
- Аз ще пазя периметъра от разстояние, спокойно.
- Добре - в крайна сметка се съгласи червенокоската.
- Имаш време до изгрев - каза Адам, обърна се и изчезна в тъмнината.
     Момичето останало напълно само свлече дрехите от себе си и ги остави прилежно на един камък. След това потопи крак във водата, която беше по-топла от колкото очакваше, но пак не беше достатъчно. "Това ще е забавно" - въздъхна Уил и се потопи в езерото.

1 коментар:

  1. Ей, страхотна история. Чете се на един дъх. До роман ли ще прерасне?

    ОтговорИзтриване