Част 8

След като приключиха с чая и общите приказки, а те отнеха доста време, защото очудващо Капи и Рокаф се оказаха много сладкодумни, Уил и джуджето се запътиха към задния двор, който беше огромен. Момичето беше настанено на един камък да седи и да чака, докато стареца правеше някакви сложни съчетания с ръце и говореше на разбираем, очевидно, само за него език. Междувременно червенокоската седеше и плюеше семки, които бе успяла да си отмъкне при преминаването през кухнята, по едно врабче, кацнало на дървото над нея. След известно време Рокаф дойде при нея:

- Готово

- Е, време беше! Какво прави толков амного време - попита тя

- Образувах балон около нас. Имам предвид в момента времето навсякъде е спряло, освен за нас. Така ще можем да тренираме и да не губим малкото ценно време, което имаме. - обясни той

- Ахааааа - момичето се позамисли - И сега какво? 

- Сега ще тренираме! 

- Да де, ама как? 

Джуджето седна на камъка до нейния и започна да медитира.

- Кво, ти да не си будист та си се кръстосал така? - попита тя

Шегата и' беше игнорирана.

- Искам от теб да се съсредоточиш и да постигнеш вътрешен мир със себе си. Тогава и само тогава, ще получиш онова, което търсиш. 

- А аз какво търся? - очудено го погледна Уил 

- Ще видиш, когато го намериш.

- Говориш безмислици! Дървен дърт философ! Предполагам като всички философи и ти си девствен?!!? 

Рокаф отново я игнорира и продължи с медитацията. Момичето реши, че щом се налага ще го направи, защото иначе кой знае какво щеше да и' направи това побъркано старче. Тя кръстоса крака, постави ръцете си върху колената, затвори очи и се опита да се съсредоточи. Така .. значи трябваше да забрави всичко, това не и' се отдаваше, защото в нейната глава обикновенно беше като претъпкан софийски трамвай номер 7, като изключим миризмата - всички се бутаха, тъпчеха и не можеха да се доредят да слязат - това представляваха и мислите на Уил. Все пак тя се опита да разкара всичко това от главата си. Заслуша се във повея на вятъра, който нежно галеше есенните листа на дърветата. В мрака пред нея се откри гледка на падащо листо, то беше свежо и зелено и спокойно се носеше към повърхността на тъмната, черна вода, накрая съвсем нежно се долепи до нея и все пак предизвика вълнение. 

- Това си ти - гласа на джуджето я върна от транса. 

- Как знаеше какво видях?!

- Защото това видение ми се явява от 18 години. От както си родена, аз виждам и тълкувам това пророчество. 

- Искаш да кажеш, че аз съм тази, която ще разсее мрака? Че дори едно нищо неподозиращо същество може да предизвика такъв хаос в света на черните магьосници?!

- Точно так!

- А как се предполага да го нарпавя?

- Със сила естествено! Със сила и разум.

- Но аз не знам как да се бия! Мога само да запалвам огън и то не дорбе!

- За това сега започваме истинската тренировка. 

- Това не ми звучи дорбе - Уил въздъхна тежко

- Ще се дуелираме!

- КАКВО?!