Уил и Капи чуха вратата на избата да се отваря. Сока беше изгасил светлината и бяха на тъмно, но след като вратата се отвори нахлу светлина, както и чист въздух. Чуха се стъпки, които приближаваха доста бързо към тяхното скривалище. Без много да му мисли момичето изчака точния момент, грабна едно парче стъкло, което се намираше наблизо, и се метна срещу врага. Направи бърз скок и салто и се озова върху него...
Няколко секунди Уил и "врагът" и' се гледаха, като тя мигаше на пресекулки, защото това беше Адам, а тя се беше разпростряла удобно върху гръдният му кош и притискаше остро парче стъкло към гръкляна му. Тя бързо стана и му помогна да стане, като измънка нещо подобно на "Извинявай". Докато тупаше праха от себе си тя забеляза, че зад него, на няколко метра, беше застанало високо момиче с права, дълга пепеляво руса коса и дълги уши. Определено беше елф, защото излъчваше някаква странна успокояваща аура. Беше покрита с черно наметало.
След като забеляза очудването на Уил, Адам побърза да отбележи:
- Това е моя стара приятелка. Израстнахме заедно, но после поехме в различни посоки.
- Казвам се Ир - представи се непознатата
- Ъм ... аз съм Уил.
Капи излезе и предложи на групата да се преместят в хола, за да си поговорят нормално.
Когато се озоваха в хола, завариха там Рокаф, който очевидно вече беше овладял простата си и нейните желания. Пред него отново бяха наредени чаши чай, кана и бисквитки. Групата се нареди около маста и си сипа чай. Първи заговори Капи:
- Е, добре, какво се случи докато ние бяхме в подземието? - попита той
- Ами .. - започна Адам - Аз отидох да отворя вратата и когато го направих пред мен стоеше черна качулата фигура, аз тайно се пресегнах за камата си за всеки случай и попитах "Кой си ти" Не последва отговор, но за сметка на това Ир свали качулката си, а аз извадих камата и за малко да не я намушкам.
- А какво правиш тук, момиче? - попита Рокаф
- Дойдох да ви предопредя - отвърна тя - Черните магьосници са рабрали, че Избрания се е появил и искат да го довършат.
- Знаят ли кдъе е? - веднага по пита Капи
- Не, за сега. А вие знаете ли?
Уил се поизчерви и погледна настрани.
- Тя е Избрания - посочи Адам с лека ирония.
Червенокоската го стрелна с убийствен поглед.
- Какво възнамерявате да правите? - попита Ир, очевидно не много изненадана от отговора.
- Ще я обучим - студено каза Рокаф
- Но това ще ви отнеме много време!?!?!
- Не и ако използваме някоя и друга магийка - усмихна се джуджето.
- Кога започвате?
- След като приключим с чая - отвърна той
- Стой, кога? Какво? Защо?!!? - изненадана изфъфли Уил
- Чу ме .. за това си хапни и си почини, чака ни мнооого работа.
Уил въздъхна отчаяно и захапа една бизквитка .. очертаваше се дъъъълъг ден, а тя дори не предполагаше колко точно дълъг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар