понеделник, 19 октомври 2009 г.

Част 6



След като влезнаха в къщата, докато Уил заключваше вратата, Капи извика Адам и Рокаф. Уил се обърна към тях и погледа и' срещна този на Адам. Неговите студени, изпълнени със скръб очи срещнаха нейните подпухнали и зачервени изпитващи болка очи. Това се случи само за секунда, тъй като момичето отмести поглед. 
- Навън видях някой. Идваше насам и беше на кон. - обясни тя

- Кой? - попита Рокаф

- От къде да знам? Не живея тук! 
- Опиши го - предложи Адам
- Няма време - прекъсна го Капи - трябва да действаме
Всички се скупчиха на малкото прозорче до вратата. И наистина в далечината доста бързо се носеше една фигура в черно наметало яхнала бял кон. Беше прекалено дале, за да може да се каже нещо повече.
- Какво ще правим? - попита Уил 
- Вие се скрийте в мазето, ако идват за вас, трябва да сте възможно най-неоткриваеми - бързо каза Рокаф - Капи, знаеш къде е!
Сока кимна и поведе Уил към една стена. Той чукна по една от тухлите и до тях се отвори тайна врата. Без много да се чуди момичето влезе вътре, а Капи я последва, като затвори вратата след себе си. Вътре беше тъмно, не се виждаше нищо и миришеше на застояло. Тази миризма се сещаше с лекия аромат на вино, който се носеше от бъчвите, които Уил видя след като Капи запали една факла. Двамата намериха едно закътано местенце и се свиха там в очакване.


Междувременно Адам и Рокаф заличаваха всички следи от присъствието на гостите си. Скоростта им наистина беше изумителна и биха печелили добри пари на Земята. След като приключиха момчето отиде в кухнята и започна набързо да скалъпва нещо за хранене за прикритие, от своя страна Рокаф отиде в кенефа. Е, стар е все пак, простата го алармира. 
След няколко минути на вратата се позвъня. Адам отиде да отвори, като преди това се обеди, че камата му е на същото място на което я е оставил. Той отвори вратата и пред него изникна голяма черна фигура. Не черна в буквалния смисъл на думата, просто човека се беше наметнал с черно дълго наметало, чиято качулка скриваше лицето му. На гърба си носеше лък и стрели, а изпод мантията долу се подаваше върха на зелен ботуш. 
...

Няма коментари:

Публикуване на коментар